-
В сърцата на децата има място за всички нас и обичта към един не отнема от любовта към другите.
И преди съм ви споделяла за книгите на издателство Робертино. Всички техни издания, до които сме се докоснали у дома крият някакъв дълбок смисъл и душевност. И “Играчките на Моника” не е изключение. В книгата основния фокус е върху развиването на умението да разбираме другите и същевременно с това да се научим да не ги съдим (по външен вид, облекло или мнението на околните), а да съумеем да проявим съчувствие и разбиране към всеки. Всичко това е прекрасно показано чрез историите и живота на играчките в шкафа на Моника и е тоооолкова близко до Александра, че имам усещането, че още с първия прочит част от посланията намериха директния път към…
-
…сърцето на Филип не беше празно – Ванилия го чакаше там.
Досега не съм попадала на книга на Катя Антонова, в която да не се влюбим всички у дома (дори мъжа ми и малкия Коко, който все още не ги разбира съвсем, но ги слуша с огромно нетърпение и радост). Разказах Ви за Рибка, преди време. Мисля, че именно тя беше и първата среща на нашето семейство с изключителната авторка… Но днес искам да Ви разкажа за една друга нейна героиня – феята Ванилия. След като се бяхме докоснали вече до творчеството на Катя Антонова и всички у дома се влюбихме в Рибка, бързо намерихме следватата книжка на авторката в Storytel. Попаднахме на Феята от захарницата. Дори само заглавието беше достатъчно…
-
Мога да го направя! И със страхотна решителност Мими започна да чисти стаята си.
Сигурна съм, че не съм нито първия, нито последния родител, който се сблъсква с нежеланието на децата си, да си подреждат стаята (и изобщо местата, които са разхвърляли). И надали има изпитана рецепта за това как да научиш децата си да подреждат и да оправят след себе си. Обаче, се оказа, че най-лесният начин, който работи при нас не са разправиите или мърморенето, а момента, в който една малка фея-играчка (най-любимата играчка на Александра) изведнъж изчезна и стана неоткриваема 😁 Най-хубавото е, че когато Алекс дойде при мен с думите “Мамо, къде ми е феята?”, дори нямаше нужда да отговарям. По някакво стечение на обстоятелствата предишната вечер четохме една от…
-
Нямам никаква суперсила. Напълно обикновена съм!
Темата за суперсилите все по-често присъства у дома. Хубавото е, че все по-често Александра осъзнава, че да имаш суперсили не означава задължително да можеш да летиш или да имаш магическа пръчка, с която да правиш вълшебства. Понякога и търпението е суперсила (особено ако става въпрос за мен, хаха 😁) Но онзи ден Александра дойде при мен с книжката “Ана Ана. Операция “Супергерои” с желанието да я четем отново. Този път не ми даде да я чета, а седна до мен, за да ми я “прочете” тя. И тук не си мислете, че Алекс наистина може да чете на едва 5 години. Не може. Все още учи да разпознава буквите, но…
-
А тя можеше да приюти само едно, най-важното: самия него
Миналата седмица при нас пристигна една много специална книжка от издателство Ракета. Още с анотацията се влюбих в изданието, основно заради посланието и темата, която повдига. Господин Вървми е книжка, която поставя темата за материалното и истинското щастие; повдига въпросът кое е по-важно и към кое е хубаво да се стремим в живота. Това е и книжка, която прочетохме с Александра, без да имаме конкретен повод. Просто защото ми хареса анотацията и исках да видя дали ще се хареса и на Алекс (споменавам само Алекс, защото Константин, макар да слуша с кака си историята, е все още малък и не взе активно участие в последващите ни разговори). Щастлива съм да…
-
Отново в локдаун – няколко идеи за забава у дома за деца на 3 – 6 години
От утре отново влизаме в локдаун, в които деца и родители трябва да намерят начин да се справят не само физически, но и психически със затварянето у дома. И с това нямам предвид, че е проблем да изкараме повече време с децата си. А това, че трябва да намерим начин да работим така, че да са мотивирани работодателите да ни платят в края на месеца, като това следва да НЕ бъде за сметка на времето с децата и тяхното психично здраве. Факт е и, че с всяко последващо затваряне в домовете ни и липсата на социален контакт с връстниците им, децата стават по-изнервени и все по-трудно успяват да се справят…
-
Можеш да опиташ да мислиш за света по различен начин – предложи Мечката – Може би просто трябва да … го приемеш.
За нагласата … към емоциите, към случващото ни се, към света и живота изобщо. За това да приемеш всичко и всички такива, каквито са и да намериш начин в себе си да обичаш заобикалящия те свят такъв, какъвто е. За това си мисля днес… И не само, но днес малко по-осезаемо. Защо ли? Снощи Алекс се прибра от градина тъжна, че нейната приятелка не е искала да играе с нея на лекари, а е предпочела конструктора. Мъничка е още … такива неща я натъжават, кото е нормално за нейната възраст. Обаче си мечтая с времето да не се натъжава от тях, а да намери силите в себе си да променя…
-
Приятно ми е, дами. Казвам се Рибка.
Нямаше как да не споделя усещанията и емоциите от великолепната и едноименна книжка на издателство Рибка – Рибка. Това е, може би, единствената детска книжка/история (открита в Storytel по някаква невероятна случайност), която децата изслушаха наведнъж още при първото слушане. И не само това, но след първото слушане, не искаха да им четем нищо друго, не искаха да слушат нищо друго в продължение на две седмици … Две седмици, в които се събуждаха и лягаха с Рибка 🙂 Дори след първите две седмици, не им омръзна. Просто ме помолиха да потърся и други на същата авторка, та наред с Рибка, започнаха да си проправят път и другите книжки на Катя…
-
Когато не се карат … е вълшебно!
Двете ми прекрасни деца имат различка от почти 2 години. През първата година – година и полвина нещата се случваха сравнително гладко. Но колкото повече порастват, толкова по-често започват да спорят, да се боричкат и не рядко – да се разплакват един друг. Въпреки това, все по-често започвам да ги виждам как се заиграват заедно, как си помагат … Когато не се карат, Александра “чете” приказки на Константин и той я слуша с любопитство. Когато не се карат, карат колички по килима или редят кули от конструктор … ЗАЕДНО. Когато не се карат, рисуват заедно и после си разменят готовите рисунки вместо картички. Когато не се карат, Константин гледа с…
-
Всичко старее и има край
Много е трудно да се говори с децата на тази тема. Малките им главички изключително трудно разбират стареенето, защо и как се случва. Като се змисля и на мен самата ми е трудно понякога да го осъзная, особено когато става въпрос за хора, а не вещи. Когато прочетох анотацията на книгата “Грешкомир и Петнислав” на издателство Ракета, не се и замислих дали искам тази книга да е част от библиотеката ни. Смисъл, разговорите на тема стареене или смърт никога не са ми били сила и досега колкото пъти ми се е налагало да говоря с Алекс (повече с нея, защото Коко сякаш още е мъничък и не се впечатлява), съм…
