-
Изкуството да бъдеш “възрастен”
Някой дни успявам да стана половин час преди всички вкъщи, да си направя сутрешната тренировка, след което дори да пия чаша кафе в светлината на пробуждащият се ден. В други дни едва успявам да стана с децата и набегом подготвяме раници, бутвам им по парче кекс в ръчичките и се изстрелваме от входната врата набегом към градината (за да не изпуснат закуската там 😊). Някои дни се радвам на порастващите ми, мислещи и чувстващи прекрасни деца. В други – ми идва да плача истерично гледайки ги как порастват … нещо, което ме прави както безкрайно щастлива, така и също толкова тъжна (усещайки как детството им прелита с всяко мигване на…
-
Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка
Александра отдавна не се сеща за приказките, които имаме у дома, когато реши, че иска да четем нещо. Все повече интересът й будят книги като Феята от захарницата, Заек и Мечка или историите за мотовете. Приказките, в класическия им вариант, каквито ги помня от моето детство сякаш остава на по-заеден план. Може би пораства, не знам (макар аз да съм доста пораснала и все още да се радвам на творбите на Ханс Кристян Андерсен или на братя Грим) … Има две книги с приказки, обаче, които винаги успяват да си проправят път измежду новите книги и истории, които четем. За едната ви споделих в предишния си пост и вече почти…
-
“Като забравен огън, детството може да пламне в нас във всеки един момент.” – Гастон Бачелард
“А колко по-лесно е това да се случи, когато се потопиш в любимите си приказки от детството?”. Това беше първата ми мисъл, щом видях, че издателсво Миранда преиздават книги от детството на моите родители. Книги, с които съм израстнала и аз и които (преживели вече повече от 60 години четене, разлистване и и заспиване с тях) някак си сме съумяли да запазим – някои по-цели от други. Не мога да опиша вълнението си, когато попаднах на корицата на “Френски приказки” – такава, каквато я помня и пазя от майка си. Първото нещо, което прозвуча в ума ми бяха думите на мама, когато Александра се роди и започнахме да й четем…
-
Живееше вещица мила и кротка .Тя имаше пухкава питомна котка …
Пораствайки, децата променят вкуса си за книги и тези, които са харесвали като много малки – вече не са им интересни. Голяма част от “бебешките” им книжки, макр и изключителни мелодични, написани в рими, за да грабнат детското ухо, се наложи да подаря. Първо, защото вече не искат да ги ползват и второ, за да освободя място за нови … Една книга обаче, не спираме да прелистваме и четем откакто я имат (още от преди повече от 2-3 години) и това е “Патилата на метлата” на Джулия Доналдсън (в България, издадена от издателство Жанет). Това е книгата, която могат да слушат да м чета повече от 5 пъти един след…
-
Не мога … А защо да не мога? Мога ли? МОГА!
Има книжки, които по толкова простичък и готин начин казват всичко, че оставаш впечатлен от шамаросалата те истина … “Няма дракон в тази приказка” на издателство Хермес е една от тези книжки. Взехме книжката, без да имаме идея за каквосе разказва в нея. Александа я хареса, защото видя нарисувания дракон на корицата (а тя обожава дракони!). За нея драконите никога не са били лошият герой в приказката, а дори обратно – нейната Дракона (розовият дракон от снимката по-горе) е това, което й дава спокойствие нощем. Ляга да спи само, ако и плюшената играчка е в леглото, защото “тя гони кошмарите” и “пуска само хубавите сънища нощем” (по думите на Алекс).…
-
…сърцето на Филип не беше празно – Ванилия го чакаше там.
Досега не съм попадала на книга на Катя Антонова, в която да не се влюбим всички у дома (дори мъжа ми и малкия Коко, който все още не ги разбира съвсем, но ги слуша с огромно нетърпение и радост). Разказах Ви за Рибка, преди време. Мисля, че именно тя беше и първата среща на нашето семейство с изключителната авторка… Но днес искам да Ви разкажа за една друга нейна героиня – феята Ванилия. След като се бяхме докоснали вече до творчеството на Катя Антонова и всички у дома се влюбихме в Рибка, бързо намерихме следватата книжка на авторката в Storytel. Попаднахме на Феята от захарницата. Дори само заглавието беше достатъчно…
-
Нямам никаква суперсила. Напълно обикновена съм!
Темата за суперсилите все по-често присъства у дома. Хубавото е, че все по-често Александра осъзнава, че да имаш суперсили не означава задължително да можеш да летиш или да имаш магическа пръчка, с която да правиш вълшебства. Понякога и търпението е суперсила (особено ако става въпрос за мен, хаха 😁) Но онзи ден Александра дойде при мен с книжката “Ана Ана. Операция “Супергерои” с желанието да я четем отново. Този път не ми даде да я чета, а седна до мен, за да ми я “прочете” тя. И тук не си мислете, че Алекс наистина може да чете на едва 5 години. Не може. Все още учи да разпознава буквите, но…
-
А тя можеше да приюти само едно, най-важното: самия него
Миналата седмица при нас пристигна една много специална книжка от издателство Ракета. Още с анотацията се влюбих в изданието, основно заради посланието и темата, която повдига. Господин Вървми е книжка, която поставя темата за материалното и истинското щастие; повдига въпросът кое е по-важно и към кое е хубаво да се стремим в живота. Това е и книжка, която прочетохме с Александра, без да имаме конкретен повод. Просто защото ми хареса анотацията и исках да видя дали ще се хареса и на Алекс (споменавам само Алекс, защото Константин, макар да слуша с кака си историята, е все още малък и не взе активно участие в последващите ни разговори). Щастлива съм да…
-
Подновяваме съботните приключения
Със затоплянето на времето, решихме да подновим семейната ни традиция а пътуваме някъде (сравнително) на близо до/около София, за да откриваме и покоряваме нови места заедно с децата. Вече съм ви споменавала, че се опитваме да създадем у децата стимул и любопитство за наближаващата събота. Защото събота е специален ден в нашето семейство. Ден, в който се хващаме сутрин (с подготвена раница с храна, заски и солени неща, напитки и плодове), качваме се в колата и отиваме някъде, за да изкараме целият ден заедно в нашето малко бягство от столицата 😊 Тази ни традиция се оказва и особено полезна в условията на локдаун, защото (както вече съм споделяла информацията от…
-
Отново в локдаун – няколко идеи за забава у дома за деца на 3 – 6 години
От утре отново влизаме в локдаун, в които деца и родители трябва да намерят начин да се справят не само физически, но и психически със затварянето у дома. И с това нямам предвид, че е проблем да изкараме повече време с децата си. А това, че трябва да намерим начин да работим така, че да са мотивирани работодателите да ни платят в края на месеца, като това следва да НЕ бъде за сметка на времето с децата и тяхното психично здраве. Факт е и, че с всяко последващо затваряне в домовете ни и липсата на социален контакт с връстниците им, децата стават по-изнервени и все по-трудно успяват да се справят…
