-
Можеш да опиташ да мислиш за света по различен начин – предложи Мечката – Може би просто трябва да … го приемеш.
За нагласата … към емоциите, към случващото ни се, към света и живота изобщо. За това да приемеш всичко и всички такива, каквито са и да намериш начин в себе си да обичаш заобикалящия те свят такъв, какъвто е. За това си мисля днес… И не само, но днес малко по-осезаемо. Защо ли? Снощи Алекс се прибра от градина тъжна, че нейната приятелка не е искала да играе с нея на лекари, а е предпочела конструктора. Мъничка е още … такива неща я натъжават, кото е нормално за нейната възраст. Обаче си мечтая с времето да не се натъжава от тях, а да намери силите в себе си да променя…
-
Приятно ми е, дами. Казвам се Рибка.
Нямаше как да не споделя усещанията и емоциите от великолепната и едноименна книжка на издателство Рибка – Рибка. Това е, може би, единствената детска книжка/история (открита в Storytel по някаква невероятна случайност), която децата изслушаха наведнъж още при първото слушане. И не само това, но след първото слушане, не искаха да им четем нищо друго, не искаха да слушат нищо друго в продължение на две седмици … Две седмици, в които се събуждаха и лягаха с Рибка 🙂 Дори след първите две седмици, не им омръзна. Просто ме помолиха да потърся и други на същата авторка, та наред с Рибка, започнаха да си проправят път и другите книжки на Катя…
-
Ако искаш да направиш нещо – направи го! Ще видиш колко далеч ще стигнеш!
Като всеки родител (предполагам), вярвам, че моите деца са способни да променят света. Виждам Александра, която не слуша понякога, груба е и посяга да удари дори Коко … Прави на въпреки, а дори няма 5 години навършени (какво ли ни чака в тийнейджърските й години, хаха 😁) … Но кой ли не е такъв понякога. Аз, за себе си, не мога да кажа, че не съм. И аз съм груба в някакви моменти, сърдя се или когато съм недоспала и изнервена повишавам тон. Обаче въпреки всичко това, Алекс е безкрайно добродушна и обичаща. И преди съм ви разказвала как като малка искаше да прегръща всяко дърво, за да не му…
-
Когато не се карат … е вълшебно!
Двете ми прекрасни деца имат различка от почти 2 години. През първата година – година и полвина нещата се случваха сравнително гладко. Но колкото повече порастват, толкова по-често започват да спорят, да се боричкат и не рядко – да се разплакват един друг. Въпреки това, все по-често започвам да ги виждам как се заиграват заедно, как си помагат … Когато не се карат, Александра “чете” приказки на Константин и той я слуша с любопитство. Когато не се карат, карат колички по килима или редят кули от конструктор … ЗАЕДНО. Когато не се карат, рисуват заедно и после си разменят готовите рисунки вместо картички. Когато не се карат, Константин гледа с…
-
Какво е любовта?
Александра много често пита “Мамо, какво е любовта?”. Не само сега. Питала ме е и преди … Пита си, от време на време 😊 А любовта е трудна за обяснение, нали? Особено на едно почти 5-годишно. Обаче моето 5-годишно се е родило такова – обичливо и добродушно (май всъщност всички се раждат такива, но после средата ги променя). Когато проходи, всяка разходка (колкото и близо до вкъщи да беше) отнемаше толкова много време … Защото Алекс искаше да прегърне всяко дърво по пътя. Да не бъде ли самотни. Искаше да прегръща всичко и всички. Беше внимателна към децата на площадката и ако чуеше някой да плаче – тичаше да му…
-
Колко ли би било забавно, ако можехме да сме дребни, колкото буболечките!
Не знам вие как купувате детските книжки. Аз лично чета мнения, разглеждам максимално информацията, която предоставят от съответсното издателство (ако има снимки – чета текста по снимките, за да съм сигурна, че е написан добре), а ако имам възможност – преглеждам направо хартиеното издание. Рядко, да не кажа никога, купувам книги за децата, без да имам някаква сравнително подробна информация. Уини и Уилбър, обаче, е поредица, която прави изключение от правилата в горния абзац. Реших, че ще я добавя в библиотеката на децата, просто защото знам, че зад нея стои издателство Timelines и бях сигурна, че с техните книги няма да сгреша. Та, така се появиха Уини и Уилбър у…
-
Възпитаваме децата, като възпитаваме себе си
Да, за тези близо 5 години, откакто съм майка, все повече се убеждавам в това твърдение. Няма как да науча децата на спорт и движение, ако постоянно се излежавам у дома на дивана. Няма как да ги науча да се хранят здравословно, ако аз не го правя. Няма как да ги науча да са мили, ако аз самата съм груба. Както знаем, децата чуват думите, но това, което им оказва по-голямо влияние е примерът, който виждат. А аз определено имам неща, които искам да променя, за да бъда по-добър пример. Именно децата и примерът, които искам да бъда за тях, са основната причина и мотивация за мен, да не спирам…
-
Вълшебни предмети едва ли съществуват. Но ние самите можем да бъдем вълшебни.
Може би няма родител, който да не мечтае да възпита у децата си борбеност, желание да преследват мечтите си и сила на духа, за да не се спират пред малките пречки, които ще им поставя живота по пътя към реализацията им. Знам, че моите децата са все още малки, за да говорим за някакви големи планове и мечти. Но аз искрено вярвам, че никога не е прекалено рано да запознаеш малкото човече с важността на това да не се предава пред малките пречки и да намира сили, вътре в себе си, да преследва мечтите си. И това е свързано, разбира се, не само с борбност, но и възпитание на самоувереност,…
-
С тази приказка няма да си казваме лека нощ. С нея ще си кажем “Добро утро”
Ей така започва приказната Вълшебна книжка на Светла Иванова, част от комплекта учещ децата не само на благодарност, но и запознаващ ги с ползите от движението! Най-чистосърдечно си признавам, че се влюбих в комплекта още щом имах възможността да се докосна до него. За мен самата, от тази дълга изолация и година на социална дистанция, започна да ми се отразява липсата на движение … И ако за мен е било трудно, то за децата беше в пъти по-трудно. Освен липсата на приятелчетата им, невъзможността да се излиза свободно в определени моменти, последвана от невъзможността да се виждат с бабите и дядовците си, си оказаха влияние върху емоционалното им състояние. Доказано…
-
Здравей, 2021-ва! Моля те, бъди чудесна …
Нищо не може да компенсира загубата на близък човек от предходната година … На пук на всичко, обаче, аз искам да започна 2021-ва с надежда и благодарност. Благодарност за прекрасните си деца, които правят понасянето на загубите една идея по-леко. Благодарност за прекрасното семейство, което имам. Благодарност, че успяхме да минем през тази толкова трудна както във физически, така и в душевен план, година. Иска ми се да вярвам, че въпреки всичко, от тази така шантава година сме излязли по-силни, по-обичащи се, по-прощаващи и по-оценяващи това, което имаме. Едно е сигурно – имах повече време със семейството си, с децата … Имах възможност да науча много неща от тях (да,…
