… По-скоро самотата е голяма грижа …

Почти от всяка детска книга нещо си взимат не само децата, на които се чете, но и родителят, който чете книгите. Аз не веднъж съм споделяла, как използвам различните сюжети и герои от книгите, които четем с децата, за да им помогна да се справят с това, с което им се налага или за да успея да им обясня това, през което преминават. Разбира се, така е и с последната книга на издателство Миранда – “Джужето, прасенцето Стафидко и Таде”, която с първото разлиствне се нареди в топ 3 на най-четените книги този месец. Всъщност, ако трябва да съ честна, за последния месец може би е единствената, която избират за “приказка за лека нощ”.

Книгата е истинско унгарско съкровище (все по-често се докосвам до автори на детски книги от различни, европейски държави, чието творчество не ми е било познато и остава искрено впечатлена и малко разочарована, че едва сега успяват да попаднат в полезрението ми) и неусетно стана любима на всички в семейството (не само на децата и мен, но и Павлин с удоволствие им я чете всяка вечер). Всеки от нас (както по-горе споделих) си намира по нещо за себе си, с което Джуджето и Стафидко са го спечелили някак (и най-хубавото е, че всеки от нас е намерил нещо различно, но някак общото е искреното ни впечатление от това ново попълнение в детската библиотека).

Децата, разбира се, се радват на чуротиите на Стафидко (с глас са се смяли на някои истории – не ме питайте как ги приспиваме след това, предвид, че историите се четат за приспиване 😁). Александра, може би защото е малко по-голяма, вижда и зад веселите истории … Прави й впечатлението силата на приятелството, важността на някои от основните ценности като това да сме добри едни към други, да се грижим за скъпите ни хора, да сме честни (не само пред другите, но и пред собствената си съвест). Не си правете илюзиите, разбира се, че Алекс съвсем сама достига до тия мисли и разсъждения. Ние с баща й помагаме с някакви насочващи въпроси или подсказки в различните ситуации, в които изпадат напоследък децата (особено Алекс в училище).

И сега, когато вече две седмици и двамата ми мъници са си вкъщи, защото ту влизат, ту излизат от някой вирус, Джуджето и Стафидко са ми особено големи помощници в това да убедя Алекс и Коко да не се карат, а да ценят това, че са двама …

– Голяма грррижа е да имаш в дома си малко прррасе – рече Враната. – Не всеки би се нагърррбил с такова нещо.

Джуджето отговори само:

– По-скоро самотата е голяма грижа. А така времето минава по-весело …

“Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде” -Агнеш Балиш

На кратко за книгата и автора

“Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде” е книга на угарката Агнеш Балит, която (както ми разказаха днес от издателство Миранда) е била редактор в унгарската телевизия в отделът за детски и юношески предавания, Книгата, изначално е била създадена всъщност като телевизионно предаване за деца, на което Балит е продуцент. В последствие авторката решава да го претвори в книга, а Владимир Сутеев (познат на моето поколение с “Приказки и картинки”, на които е художник и автор) прави илюстрациите към книгата. И така се ражда прекрасната детска книга, изпълнена с много умерен и тънък хумор, “Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде”, която достига до българските читатели благодарение на усилията на издателство Миранда.

Иначе, книгата се състои от десет забавни разказа, които (по мое усещане) някак много леко и почти неусъзнато се завъртат около темата за приятелството – неговата сила и важност, и добрината като основно човешко качество.

В книгата двамата основни героя – Джуджето и прасенцето Стафидко, представят взаимоотношенията между толкова близки приятели, че на моменти ясно се вижда брадската любов и загриженост в малките, но важни жестове на единия към другия герой.

Самите истории няма да ви разказвам, за да не развалям удоволствието да ги откриете и изживеете сами с вашите малки читатели/слушатели. Едно ще кажа, обаче – “Джуджето, прасенцето Стафидко и Таде” е книга, за която вярвам, че има място във всяка детска библиотека ❤️