БезДушни, Нийл Шустърман

Какъв край само! Знам, че е странно да започна ревюто с края на книгата, но … леле! След всичко, случило се в “БезДушни”, просто нямам търпение четвъртата (последна?) книга да излезе на български (намигване към Orange books ☺️)

Шустърман е майстор на създаването на невероятно заплетени и интересни истории. Мисълта, вложена в темпото и сложността на книгата, е невероятна. Във всяка от трите книги всичко е точно на мястото си. Няма нищо излишно. Всеки малък детайл, всяко малко нещо, което се разкрива, е на съответното си място, защото е важно и от значение за цялостната картина.

“БезДушни” (също както и “НеЦели”) започва точно там, където свършва предходната книга от поредицата – след като самолетното гробище, укриващо хиляди деца, които е трябвало да бъдат разделени, е нападнато и унищожено. Конър успява да се спаси благодарение на Лев и двамата, оказали се отново бегълци, тръгват на път, разкривайки шокиращи неща за компанията “Проактивни граждани”. Компания, създала единствения (дали?) човек, направен изцяло от части на вече разделени деца – Кам. Кам е може би един от образите, които разкриват най-много от себе си в третата книга, предизвиквайки читателя със своите душевни терзания. Признавам си във втората книга изобщо не харесах Кам, но в третата, не че го харесвам, но да кажем, че една идея повече разбирам всичко, което прави … Точно в това е магията на Шустърман. Той просто е цар на създаването на сиви образи. Сиви, не в смисъл на безлични, а на такива … неутрални, човечни. Образи, които в един момент сме склонни да укорим за действията им, а в следващия предизвикват у читателя съчувствие.

Наред с това четейки вече третата книга все по-ясно си давам сметка какво внимание към детайла е отделил Шустърман в тази поредица. Всеки герой, всяко описание на нещо … всичко в книгите не е случайно там. Няма нищо излишно, нищо не на място. С развитието на историята, става ясно, че всичко е там където трябва да бъде, за да успее да изиграе своята роля в заплитането или разплитането (все още ми е трудно да реша) на историята.

Ако не сте се докосвали до Нийл Шустърман, а и дори да сте, но не сте решили все още дали да хвърлите поглед към дистопията “Разделени” – силно препоръчвам да го направите. Темите, които поставят на масата тези романи не са лесни за преглъщане, да. Не съм убедена и че могат да се подхванат по всяко време. Сякаш си трябва нагласа, да е готов човек да отвори съзнанието си за всичко, което ще го залее от страниците на “Разделени”. Но определено си струва да бъдат прочетени. Просто начина на писане на Шустърман е меко казано брилянтно; не е прекалено засукано и сложно, но докосва и най-тънките струни на душата и … въздейства!