Каравал, Стефани Гарбър
Всеки човек има властта да промени съдбата си, стига да е достатъчно смел и да се бори със зъби и нокти за най-съкровените си желания.
Не знам откъде да започна, когато говоря за Стефани Гарбър … Направих грешката първо да прочета поредицата й “Имало някога едно разбито сърце”. След като я прочетох мина време и понеже много я харесах, потърсих и първата й поредица – “Каравал”. Съжалявам, че не ги прочетох в реда, в който са писани, защото историите от двете поредици имат връзка и сега определено ще трябва да прочета “Имало някога едно разбито сърце” отново, за да ми се отворят очите още по-широко ☺️
Иначе и двете поредици са страхотни, но на втората ще отделя специално място в блог-а. Тук и сега искам да поставя фокус върху първата книга от първата поредица на писателката – “Каравал”. Подходих с големи задръжки към книгата (и тази поредица като цяло), защото всичко, което съм чела или чувала за нея е , че е по-слабата поредица на авторката. И вероятно е така, но пък аз четох “Имало някога едно разбито сърце” преди доста време и сякаш не успях да усетя тази разлика, четейки първата книга от “Каравал”.
Книгата разказва за едно ежегодно едноседмично представление, където на публиката е позволено да участва в шоуто наравно с артистите. Шоу, в което магията, играта и реалността се преплитат в необикновена игра.
Откакто майка й изчезва, когато Скарлет Драгна е още малко момиче, тя пише на Легендата, господаря на Каравала, молейки го с всяко писмо тази година Каравала да се случи на острова, на който живее тя, за да може да го гледа. В продължение на седем години писмата й остават без отговор, докато не споделя с господаря на Каравала, че ще се омъжва и няма да може повече да посети уникалното представление. В отговор на последното й писмо Легендата изпраща на Скалет не само писмо, но и специални покани, с които кани Скарлет, сестра й и годеникът й да бъдат специални гости на единственото по рода си шоу-игра.
Въпреки това остават броени дни преди сватбата на Скарлет и няма да има достатъчно време тя посети Каравала и да се върне вкъщи навреме. Тя все още не е срещнала бъдещия си съпруг, но писмата му показват, че е мил човек и обещава да се грижи не само за нея, но и за по-малката й сестра – Донатела. Всичко, което Скарлет някога е искала, е сестра й и тя да са далече от баща им, който (след изчезването на майка им) се е превърнал в зъл насилник. С посещението на Каравала обаче Скарлет рискува да загуби тази възможност. И все пак… голямата награда за победителя от тазгодишното представление-игра е сбъдването на едно негово желание Нещо, което ще реши всички проблеми на Скарлет.
Разбира се, Скарлет никога не е имала избор и двете сестри скоро стават част от Каравал по много различни начини. Още преди да влязат на острова, те са въвлечени в опасна игра, много по-голяма от тях, тъй като нищо и никой не е точно това, което изглежда. И тъй като Легенда вероятно има много по-зловеща причина да изпрати билетите на Скарлет, залогът е нещо повече от нейния брак и живот без баща.
Добре дошли в „Каравал“! Представление, което не се заплаща с монети, а с най-големите ни страхове, усилено критите ни тайни, неизречените ни истини и… дни от живота ни. Можеш ли да обаче да се довериш на собствените си очи, щом се озовеш на място, където реалността и магичното се преплитат?
“Каравал” е една грабваща история, в която изключително умело са преплетени фантазия, магия, мистерия, измама и … реалност. Буквално се влюбих в начина, по който Стефани Гарбър разказва историята и картините, които успява да създаде във въображението на човек с перфектния подбор на думи. Всяка стъпка на съзнанието през тази книга носи усещането на вълшебно приключение. Сякаш аз самата бях част от Каравал-а. Нещо, което в голяма степен се дължи и на начина, по който авторката е развила самите герои. Всичко се случва по начин, който кара читателя буквално да се почувства сякаш съпътства всеки един от тях по пътя към неговото израстване. Изградила е историята просто великолепно – разпръсквайки елементи от живота на героите в целия сюжет така че читателя в крайна сметка да ги опознае и … разбере.
Но “Каравал” е история не само за магия и вълшебства, но и за силата на братската (сестринска в случая) обич. Обич, благодарение на която не само успяваме да се изправим срещу страховете си, но и да ги надмогнем; дори да победим смъртта. Обич, която Стефани Габър толкова умело е описала, че в основата си ми напомня отношенията между сестра ми и мен ❤️ Някак си усетих връзката на Скарлет и Донатела много близка до сърцето и душата си …
Категорично! “Каравал” определено е една от книгите, които ще запомня не само като история, но и като емоция и цвят ☺️
