“Коприва и кости”, Т. Кингфишър

Днес ви споделям за една много различна фентъзи книга – “Коприва и кости” на Т. Кингфишър (което се оказа псевдоним за авторката на детски книги Урсула Върнън). Да си призная, не бях чела нищо нейно нито от детските й книги, нито от тези за възрастни, които издава под въпросния псевдоним. “Коприва и кости” е първата ми среща с нейното творчество и определено няма да ми е последната. Грабна ме още с първите редове (толкова нетипични от всичко, което съм чела досега) и не ме пусна до края.

“Коприва и кости” е едно сравнително кратко, носещо приказни елементи, фентъзи. Въпреки тези елементи обаче, далеч не е приказка или поне не във вида, в който сме свикнали да се срещаме с детските приказки. Не малка част от темите, които откриваме в “Коприва и кости” са си доста dark (убийства, домашно насилие и др.). Може би ако трябва аз да си я класифицирам, ще кажа че е една доста мрачна, дори “изкривена” приказка, която обаче харесах изключително много!

На кратко, “Коприва и кости” е едно пътешествие, в компанията на смела принцеса и нейната дружина от странни и различни същества като вещица, фея кръстница, рицар и двама домашни любимци, всички те – доста изопачени версии на обичайните персонажи, от този вид, с които сме свикнали да се срещаме из книгите.

Мара е принцеса в малко, но важно царство, разположено между две по-големи, които са в състояние на постоянен конфликт. Като най-малката от трите дъщери, тя вижда как най-голямата й сестра Дамия се омъжва не по любов, а за да спаси малкото им кралство.Няколко месеца след сватбата обаче Дамия умира в резултат на падане от кон. След това нейната средна сестра, Кания, е избрана да се омъжи за същия принц с надеждата, че като роди наследник на принца, ще запечата съюза между двете кралства. В същото време Мара пък е изпратена да живее в манастир, което я оставя в неведение за всичко, случващо се с втората й сестра.

Присъединявайки се отново към семейството си за кръщенето на дъщерята на Кания, Мара открива – за свой ужас – че сестра й живее в истински кошмар с жесток, биещ я съпруг, чиято единствена цел е да “получи” мъжки наследник, след което животът на Кания вече няма да има значение.Страхувайки се за живота на сестра си и ядосана на отношението на принца към Кания, Мара решава да го “премахне” по някакъв начин. За да изпълни тази цел, тя търси помощта на т. нар. невеста на тленния прах (нещо като вещица, занимаваща се с мъртвите), която дава на Мара три очевидно невъзможни задачи, преди да й помогне. Мара обаче е решена да помогне на сестра си и невъзможните задачи се оказват малки пред сестринската обич. По време на пътуването си за отмъщение Мара завършва с събирането на една доста особена група съюзници, състояща се от гореспоменатата невеста (и нейното гъмжащо от демони пиле), очевидно шантавата кръстница на Мара, един бивш крал, който е роб на търговец на гоблинския пазар и куче, направено от кости.

„Коприва и кости“ не е приказка, а оригинална история, която извлича нишки и теми от приказките като цяло и ги вплита в нещо ново, различно и много пленяващо. Имаме феите кръстници, трите невъзможни задачи, животните другари и така нататък, но всичко е изкривено, изопачено и някак по-мрачно. Има толкова много възхитителни или страховити неща … или и двете едновременно!

Авторката си играе с приказките по начин, в който читателя получава комфорта и уюта на приказна история, но с една мрачна нишка, преминаваща през нея. И тази тъмнина е така изкусно преплетена с уюта, че е истинско удоволствие да се потопиш във всичко това, което е “Коприва и кости”.

Трудно ми е да избера, което е нещото, грабнало ме най-силно в тази книга – дали е историята, дали изкусно изградения магичен свят или невероятно създадените герои (на чието израстване ставаме свидетели, макар малкия обем на романа), или пък са дълбоките и важни теми, които ни представя авторката под формата на една малко мрачна приказка за възрастни 🙂 Теми като личностното израстване; за семейството и връзките ни в него; за домашното насилие дори; силата, която може да ни даде решението да спасим близките си, но и устремеността да направим света поне мъничко по-добър.

“Коприва и кости” е роман, който колкото е колкото мрачен, толкова и светъл – изпълнен с вяра и надежда. Един приказен роман, в който читателя открива и много реалност и истинност. Да, представена ни през магичния свят на фентъзито, но отношенията, връзките, емоциите, дори същността на героите са изключително близки до тези в живота на обикновения човек. Книга, която с целия си свят, всъщност е доста уютна и някак си неусетно си проправи път до сърцето ми.