“Лятото, когато се научих да летя”, Ясминка Петрович

Имам книгата в библиотеката си от известно време, но не ми се искаше да прелетя през нея. Анотацията е такава, че нямаше как да я хвана в момент, в който не се чувствам готова да й отделя вниманието, което заслужава.

Ето, че моментът дойде и нямам търпение да ви споделя повече за “Лятото, когато се научих да летя” на хърватския писател Ясминка Петрович (в България излиза благодарение на любимите ми Таймлайнс ❤️).

Романът ни представя историята на лятната ваканция на дванадесет-годишната София, живееща в Белград, която отива заедно с баба си на хърватския остров Хвар. Хвар е родното място на бабата на София и отивайки там, двете трябва да изкарат малко време с роднините на бабата на София. Разбира се, както при всеки тийнейджър – София не си представя по този начин перфектната лятна ваканция и лятото й сякаш полека се превръща в истинско бедствие. Ваканцията обаче от скучна постепенно се превръща в обратното – една необичайната лятна ваканция носеща изненадващи открития, мъничко тъга, но и неочаквани нови познанства и забавни ситуации.

Това, което обаче ме грабна най-силно беше, че книгата далеч не е поредната тийнейджърка история с разбити сърца и нови любови. Не! Тази история е много повече от това! В усамотения свят на къщата, далеч от суетата, през непринудени разговори, смях, нежност и обич София намира своето място в тази нова среда, като постепенно се научава на по-голяма самостоятелност и увереност в себе си.

Книгата обаче засяга не само темите за порастването и самоосъзнаването в тийнейджърска възраст. Застъпена е и темата за разпадането Югославия и какви последствия оставя тя не само върху сградите в засегнатите държави, но най-вече върху хората … Трудно ми е да преценя дали е рано или пък късно да се отварят подобни теми пред младежта, но ми харесва идеята да се говори за тези неща, за да може да си ги спестим (евентуално) в бъдеще. Или поне се надявам разговорите на тези теми да са предпоставка да не повтаряме грешките на дедите си.

“Лятото, когато се научих да летя” е роман, който докосва сърцата и душите на читателите. И, признавам си, докато аз го четох, на няколко пъти очите ми се насълзиха. Не е роман, който оставя читателя безразличен и, вярвам, е роман, който ще помогне на децата в тийнейджърска възраст да се справят с емоциите, които започват да ги влаеят на тази възраст ❤️