Едва ли има човек, който да ме познава и да не знае, че Доменико Дара е може би най-любимият ми съвременен писател. Ако все пак ти, който четеш в момента, не го знаеш – вече го знаеш. Този човек пише … дълбоко. Намира душата ми, както и да се чувствам. Стига до сърцето ми и романите му, макар и меланхолични (а може би и именно заради това) ги усещам като прегръдка от скъп човек.  „Всеки ден, който и да е човек, даже и този, който наглед изобщо не влияе върху всеобщите съдби, се събужда и може да избере чрез поведението си дали да сложи камъче от дин грам върху везната…