-
Ако не вземеш съдбата си в ръце, ох, извинявай, в крака – ще си стоиш тук до края на света! Размърдай се, направи нещо!
Както вече съм споделяла, от появата на “Смели и различни” у дома, с Александра си имаме една традиция (ако мога да го нарека така) – да отделяме специално време “по женски”, което двете изкарваме заедно в занимания, които Алекс е избрала. Най-често това е време, в което четем различни книги и говорим за сюжетите, героите и това какво вижда тя и какво виждам аз във всяка история. Често започваме с четене, но преминаваме в разговори и всъщност в крайна сметка по-голямата част от времето сме изкарали в разговори. С всеки нов ден, виждам колко повече разсъждава Алекс и колко по-мислеща става. Всяка история, макар и прочетена за пореден път, й…
-
Малките – ГОЛЕМИ неща от живота
Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…
