-
Като след прерийния пожар – изглежда, че е краят на света… Но след изгарянето почвата е по-богата и могат да израстат нови неща…
За тази книга не мога да НЕ напиша нищо. Още съм като в някакъв особен сън и сякаш не съм напълно излязла от книгата … или пък тя не е излязла от мен … Точното усещане след края й е – сякаш някой ме е хванал, размятал ме е из стаята, след което ме е оставил кротко и спокойно върху дивана. Съзнанието ми е като в сън – зашеметено и развълнувано. Книгата е особена … Има няколко основни персонажа и начина, по който са представени го прави трудно да си избера един или двама, които да ми бъдат фаворити. Във всеки има човещина, любов, гняв … всеки прави грешки, всеки…
-
Поредното бягство от София за по-малко от ден
Както вече съм споделяля, съботните дни опитваме да изкарваме в интересни разходки с децата. Така се стараем да създадем у тях вълнение и нетърпение за следващия съботен ден с мама и тати. И така, търсейки поредното приключение за съботния ден, направихме втори опит да посетим един не много голям зоокът, близо до град Перник – зоокът Алис. Първият опит беше неуспешен, тъй като отидохме по обяд и вътре беше такава навалица от хора, че само погледнахме през оградата и се върнахме обратно в колата. Този втори опит направихме след предварителен план и имайки представа колко прочут е станал зоокъта. Станахме рано и още преди 10 часа бяхме в село Лесковац,…
-
Почивката тази година …
Уви, тази година така се стекоха нещата, че успяхме да си откраднем малко време за почивка едва около 6 септември. И под малко време нямам предвид седмица, а само официалните почивни дни около празника. Но дори и толкова малко, пак е хубаво. Особено ако човек успее да намери кътче сред природата, в което хем да е спокойно, хем и за децата да има занимания. Дори не знам откъде беше този късмет, но седмица преди 6ти, успяхме да резервираме последната свободна вила в комплекс Ягода в ски курорта Боровец. Боровец е доста близо до София (което е идеално, ако се измъкваш от столицата само за уикенд), но в същото време си…
-
Торта ала Лора, без глутен и без млечни
Днес е специален ден. Малкото ни семейство стана на цели 8 години. 8 години, изпълнени с какви ли не емоции .. Години, през които преминаваме заедно и някак си съумяваме да се държим за ръка, да не се пускаме, и да преборваме трудностите, и тъгата, а да се радваме заедно на положителностите. И така, днес имаме рожден ден. А какъв рожден ден би бил, ако нямаме торта?! Тази е най-сполучливият ми опит за торта безглутен и безмлечни. Покрай новооткритата алергия на Константин към млечни и важният за здравето ми хранителен режим (без глутен и млечни), почвам да експериментирам с наличностите в хладилника 😄 За тази торта, буквално събрах всичко налично…
