Почивката тази година …

Уви, тази година така се стекоха нещата, че успяхме да си откраднем малко време за почивка едва около 6 септември. И под малко време нямам предвид седмица, а само официалните почивни дни около празника.

Но дори и толкова малко, пак е хубаво. Особено ако човек успее да намери кътче сред природата, в което хем да е спокойно, хем и за децата да има занимания.

Дори не знам откъде беше този късмет, но седмица преди 6ти, успяхме да резервираме последната свободна вила в комплекс Ягода в ски курорта Боровец.

Боровец е доста близо до София (което е идеално, ако се измъкваш от столицата само за уикенд), но в същото време си е в планината, където въздухът определено е различен (дори и на толкова посещаван курорт). А вилното селище е леко в страни от глъчката, сред прекрасна борова гора. Вилите не са огромни, но са идеални за четиричленно семейство (в нашия случай малкия спа при нас на спалнята, тъй като бяхме резервирали по-малка вила, в която има само едно единично легло, освен спалнята). Има много малка кухничка като в нашата имаше само хладилник и микровълнова печка, което малко ме разочарова. В по-големите има и готварска печка, което е по-добър вариант при отсядане за повече време. В нашия случай положението беше приемливо 🙂

Самите вили са много уютни и добре поддържани. А мястото е уникално. Има детска площадка и дори дървена къщичка от тези, за които съм си мечтала като малка да си имаме на село.

А въпреки пренаселеността на Боровец, и не многото занимания – ние някак успяхме добре да уплътним тези два дни там така, че децата да останат с усещането за едно приятно приключение 🙂 Първият ден направихме разходка пеша от вили Ягода, до центъра на Боровец. На самия център попаднахме на едно много приятно заведение за хапване, където още на входа един голям пухкав бял заек посреща децата. Освен заека, разбира се, и персонала е изключително мил, а навътре в градина на заведението има множество интересни люлки и забавления за мъниците. Но дори всичко това не ме спечели толкова, колкото факта че съобразиха и сготвиха храна специално за малкото ми, алергично към какво ли не, съкровище. Но дори като изключим този жест, храната беше вкусна, а мястото приятно 🙂

Отиването и връщането пеша им взе силите на малчуганите, та вечерта изкарахме на детската площадка до вилите.

И след като видяхме колко добре се справят децата с тези 10 км (отиване и връщане до центъра на Боровец), за 6ти бяхме решили да опитаме качване с лифта и лек преход до хижа Мусала. Да, ама не 😄 Опашката за лифта беше чак до Царска Бистрица …

След кратка справка в интернет, бързо адаптирахме плановете, качихме се на колата и се отправихме към Костенец и красивия Костенски водопад.

Пътят до там е далеч от прекрасен. След като се излезе от Боровец има свлачища на няколко места. От самият Костенец пък, до водопада, правят ремонт на пътя, който е в съвсем начална фаза и пътят всъщност не е асвалтиран, а е на чакъл. Но пък гледката и радостта в очите на децата, си струваше пътешествието 🙂

До този момент не бяха виждали водопад, а и двамата обожават водата, та мястото буквално ги плени 🙂 Едва успяхме да ги убедим да тръгнем (добре, че бяха гладни и използвахме храната като предтекст за тръгване, хихи).

Вечерта отново изкарахме край вилите – на люлките, при дървената къщичка, сред боровата гора около вилите.

Мястото е наистина приятно и е идеално за такива дву-дневни забежки извън София. Успява да те предразположи да позабравиш забързаното ежедневие и да се поотпуснеш за малко, дори и с две малки прекрасни и пълни с енергия малчуганчета.