-
Фуриите на Маделин Ру
Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…
-
Когато порасна …
Честит празник на всички пораснали и не пораснали деца! Дано всеки от вас е запазил частица от детето в себе си, която да му позволява да се връща към прекрасните детски спомени, когато има нужда от това! В днешния прекрасен празничен ден двамата с Павлин се връщаме в детството като ще позволим и вие да се върнете с нас 😊 Темата е „Какъв исках да стана като порасна?“. Пресъздадох разговора ни като някаква форма на интервю, за да не преразказвам думите на Павлин, а и моята емоция от спомените. Някак си ми се вижда по-истинско 😊 Каква искаше да станеш, когато беше малък/малка? Павлин: Исках да последвам примерът на родителите…