-
Уорън 13-сти
Понеже все още сме на тема “страх” и “страшни неща/хора/предмети/животни … Днес се отбивам да ви споделя за една “страшна” детска книга, която обаче е за по-големи от моите деца 😊 Доста време ми отне да се реша да си купя първата книга от поредицата “Уорън 13” на издателство Таймлайнс. Понеже е детска, но не е за моите деца (защо все още са малки за нея). А в същото време е толкова красива (!) и излиза от едно от най-любимите ми издателства. Издателство, което предлага на младият български читател само изключително качествена чуждестранна литератуа. По принцип не ми трябва извинение, за да си купя детска книга за мен, но досега…
-
“Страх ме беше” – признава си момчето. “И мен”- кимва мама.
Може би няма родител ,който да не иска децата да му израстнат смели, борбени и упорити възрастни. Мисля, че всики правим каквото можем (или сме прочели или чули от някого), за да помогнем на децата да изградят способността да разчитат всяка различна емоция, която изпитват в даден момент, да съумяват да се справят с всяка една от тях по спокоен и рационален начин… и, разбира се, да имат спокойствието и увереността, че могат да споделят всяка болка, радост или страх с нас – техните родители. Вече не веднъж съм ви споделяла, че у дома използвам в огромна степен помощта на книгите за справяне със страха (напр. “Лошият цар е същински…
-
Елена Мелемова за грижата за кожата, възпитанието на такава грижа у децата и нейните лични хитринки за красота
Преди време Ви представих Елена Мелемова. Предвид това, колко много използват моите деца Дермакс, реших отново да се свържа с Ели. Интересно ми беше да разбера как един човек, тясно свързан с конкретен козметичен бранд, възпитава децата си на тема козметика. А и ми беше любопитно да разбера какви са нейните лични хитринки за сияйна кожа, хихи. Та, днес отново си говорим с Ели Мелемова: Привет отново, Ели. Първо искам да ти благодаря за отзивчивостта, с която откликваш на всичките ми покани за разговор. Днес ми се иска да си поговорим за семейството, децата и ако е удобно – за някои твои лични хитринки в грижата за кожата. Имаш три…
-
Буболечкотърсачи
Децата сякаш по природа са невероятно любопитни към всякакви пълзящи и/или летящи гадинки. Моите съвсем не са изключение от това правило 😀Понякога тичат след някое летящо бръмбарче и се опитват да го хванат и да ми го покажат. Друг път, въпреки, че може малко да се страхуват от буболечето (след като беше ужилена от оса, Алекс вече е с едно на ум за тях) пак застават малко в страни и любопитно наблюдават малката гадинка. Аз самата, вече като възрастен, съм с различна поносимост към различните видове буболечки, но дори въпреки това, имам ясен спомен как сме гонили калинки и божи кравички на поляната пред блока като малки, само за да…
-
За душата, която мечтае, няма нищо невъзможно!
След шоковото пропадане в края на миналата година, тази започнах с много вълнение и въодушевление, както и с решимостта 2022-ра да бъде моята година. Под моята имам предвид, не само да преследвам мечтите си, но и да се обърна повече навътре съм себе си; да се намеря и да си помогна повече да не се губя така, както в края на 2021-ва. Както се досещате, просто да вземеш някакво решение, не променя нещата. Трябват си действия. За щастие, след като се заредих положително от изкараното време с децата, сестра ми и племенниците, имах първите три дни от годината, за да се позамисля и (най-малкото) да опитам да направя план за…
-
I can do anything, not everything
Покрай цялата суматоха и лудница около празниците мисля, че получих първият си burn-out. И не беше свързан само с работата ми, а с всичко, което ми се събра през последния месец на изминалата година… Имах няколко дни преди Коледа, в които буквално усещах, че няма да се справя … със себе си (камо ли с всичко друго, с което трябваше да се справям не само на работа, но и у дома). Не знам как се справих с тази дупка, в която бях изпаднала. Иска ми се да мога да напиша, че децата са ме върнали към реалността, но наистина не си спомням какво ме издърпа (възможно е и те да…
-
Гледай си в краката, Хана!
След като вече всички у дома обикнахме първите две книги на съвсем младото издателство Каничка букс, нямаше вариант да не се сдобием и с третата! “Гледай си в краката, Хана!” – едно истинско бижу, до което съм щастлива, че децата ми могат да се докоснат. Алекс и Коко се влюбиха в прекрасните илюстрации още от първия миг, в който я видяха. Мисля, че я разглеждаха целия ден, когато я получихме и вече не си спомням колко пъти я четохме. Историята на книгата се върти около хилядите щуротии, които прави Хана и … И възрастните, които често не харесват нейните игри, поради което се опитват да й наложат правила. Правила, моите…
