I can do anything, not everything

Покрай цялата суматоха и лудница около празниците мисля, че получих първият си burn-out. И не беше свързан само с работата ми, а с всичко, което ми се събра през последния месец на изминалата година… Имах няколко дни преди Коледа, в които буквално усещах, че няма да се справя … със себе си (камо ли с всичко друго, с което трябваше да се справям не само на работа, но и у дома).

Не знам как се справих с тази дупка, в която бях изпаднала. Иска ми се да мога да напиша, че децата са ме върнали към реалността, но наистина не си спомням какво ме издърпа (възможно е и те да са били, но определено в момента нямам представа). Някак излязох от това състояние и успях да се порадвам не просто на празниците, но и на времето, което имах, с децата, със сестра ми, с племенниците ми … със семейството ми 💓

Сега, обръщайки се назад, съм щастлива за това, през което преминах през последния месец на годината. Щастлива съм, защото това пропадане (а и разговорите със сестра ми), което имах точно преди Коледа, ми помогна да променя нагласата си, да осъзная някои неща и да взема някои решения за себе си.

Дадох си сметка, че понякога съм толкова много стресирана, че това кара децата ми (и дори мъжа ми) да се стресират. А това не е правилно и не бива да е така. Сега, когато съм една идея по-наясно със собствените си емоции и нужди, както и с тези на децата и семейството ми, реших да работя повече и по-усилено за премахване на ненужния стрес от живота ни.

Реших да се съсредоточа върху наистина важните и ценни отношенията. Те са основата, опората, която ми помага да се справя с всичко и е редно и аз да бъда такава за тях.

Започвам с това, да се уверя, че всеки ден има време за живот – без да тичам и бързам на някъде, без да проверявам дали не изостава някоя задача. Има и винаги ще има 100 хиляди неща, които трябва да се свършат. Не всичко мога и трябва да върша сама, а не малка част от нещата дори не е нужно да бъдат свършени точно в този момент. През последния месец на 2021-ва постоянно се паникьосвах, че има нещо несвършено. И сега го правя, но се старая да не му отделям толкова време и внимание, като се надявам постепенно да го изградя като навик и да престана изобщо 😊 Старая се в свободното време да не гледам часовника и да не мисля какво още има да се свърши, защото винаги ще има още нещо, което мога да свърша. Свободното си време, обаче, се старая да оставя наистина свободно от тези неща. В него се опитвам да се насладя на живота, на близките и скъпите ми хора .. на нещата, които ме правят щастлива 💓

И така, започвам новата година с това обещание към себе си – по-малко стрес, бързане и паника и повече спокойствие, време за хората и нещата, които ме правят щастлива. Искрено вярвам, че няма нещо, на което човек да не може да се научи, стига да не му липсва желание, така че. На мен със сигурност не ми липсва, така че … Уча се 🌞