-
Защото е важно да имаме очи за чудесата около нас
Кога беше последния път, в който си позволихте да се възхитите с цялото си сърце и душа на нещо истински вълнуващо и … магично? С началото на декември, темата за малките чудеса се прокрадва във въздуха и става някак още по-актуална. Времето около Коледа често се смята за най-прекрасното време от годината – време, в което хората са изпълнени с радост, мир и любов. Време, изпълнено с вълнение, магия и чудеса. Всъщност, като се замисля поне от моята си гледна точка, чудесата изобщо не са концентрирани във времето около Коледните празници. Обаче, може би това е времето, в което някак се обръщаме към тях … виждаме ги повече и им…
-
Разбирам чувствата ти и ще се съобразя с тях …
Представяйки ви книгата на издателство Меченосец – Опашати непознати, засегнах темата за емпатията при децата като обещах един по-подробен текст, посветен конкретно на емпатията. Много експерти споделят, че емпатията е важен инструмент, който децата трябва да имат в своя емоционален инструментариум. Тя е важна, защото може да помогне на хората не само да изградят връзки с другите около тях, но също така да регулират емоциите си и да развият у себе си способността и желанието да са от помощ на хората около тях и на обществото като цяло. При децата – емпатията може да предотврати тормоза над другите, да им помогне да се сприятеляват по-лесно и да получат помощ от…
-
“Моята представа за полезност в живота е да давам – стойност, грижа, подкрепа.”
Днес искам да ви запозная с поредния мил човек с голямо сърце, с който имах късмета да се срещна. Коя е Вероника Начева? За мен, тя не е посто собственика на салона за красота, в който отделям време на себе си и успявам да се откъсна от работа, ежедневие и всякакви грижи. Вероника е първия човек, който ще срещнете, когато влезете в Ronique. Вероника е и този човек, който е винаги насреща да изслуша, да сподели и да помогне с всичко, с което може. Вероника е този човек, чиято лична история е далеч от приказка, но това не я е озлобило. Всъщност, най-докосващото и милото е, че въпреки всичко –…
-
Щастие – знаеш ли, много е просто …
Един от първите цитати, свързани с възпитанието на децата беше този по-долу. Това е и цитатът, който съм запомнола най-ясно и в който съм се хванала като мото на моето майчинство. “Не възпитавайте децата си да бъдат богати, образовайте ги да бъдат щастливи, за да знаят стойността на нещата, а не цената им.” Щастието обаче е такава величина, която не може да се опише и е трудно да се обясни … особено на дете. Истината е, че искрено не знам как да го обясня на децата, как да го кожа разбираемо така, че да си дадат сметка кое е важното в живота и кое е преходно. Това е и причината…
-
Време за децата, за мен … за семейството
Покрай работата и многото командировки ми остава все по-малко “свободно време, което вероятно се усеща и тук. Наред с това, мозъкът ми работи на други обороти и честоти и буквално съм попаднала в някакъв застой в измислянето и прилагането на какви ли не игри и занимания с децата. И това определено ми тежи, а 100% и те го усещат 🥺 Пиша днес, обаче, не за да мрънкам или да се оплаквам, а за да споделя за една страхотна услуга за заети родители 😊 Услугата се казва Hobby box и преставлява кутия пълна с всякакви артистични материали за деца, с които да създават какви ли не ръчно изработени изделия. У дома…
-
Разговор със себе си …
Докато слушаме ежедневно за войната на Русия с Украйна, аз се изправям пред една моя лична война. И в нея, както във всяка война, няма победители. Но се опитвам да намеря най-малко болезнения път за изход от ситуацията … Иска ми се да вярвам, че от всичко, което се случва със света, от всичко, което се случва във мен, ще излезем (ще изляза) по-силни. Не мисля, да ви натоварвам с мрачни мисли, има достатъчно и навън (за съжаление). Покрай всичко, което ми се случва и личните ми борби все по-често се обръщам навътре към себе си, търсейки светлината някъде там. И успоредно с това търсене намирам, научавам повече и за…
-
Истината е,че няма ЕДИНСТВЕН правилен начин за отглеждане на деца!
Съвсем случайно попаднах на книгата на Кристина Кузмич – “Дръж се!”. Признавам си – бях я виждала по книжарниците и ми привлече погледа с интересната и забавна корица, но не ми се беше отдавал шанс да я прелистя. Този шанс ми даде Веси, която в продължение на седмица споделяше различни цитати от книгата (кой от кой по-забавни и мотивиращи). Истината е, че въпреки цитатите, нямах представа на какво четиво ще попадна, когато я отворих за първи път. Признавам си искрено и, че преди да започна да чета книгата, нямах представа коя е Кристина Кузмич. Обаче в момента, в който прочетох първите няколко страници, ми се прииска да разбера повече за…
-
Не е лично
Днес искам да ви споделя нещо, до което стигнах в огромна степен благодарение на мястото, където работя в момента и хората, с които работя там .. Нещо, което много лесно може да бъде приложено и към това да си родител и вече запозва да ми помага да се справям с емоциите и състоянията на децата … Не е лично! Константин, който ляга на пода и започва да се тръшка, само за да види дали ще реагирам и … как ще го направя, ако се случи. Алексанра, която решава да удари брант си, защото й е взел моливът от ръцете, толчно когато е “правила най-красивата част от рисунката”. Дори “Няма да…
-
Емпатията е ключът!
Не веднъж съм споделяла колко много се старая да помагам на децата да разпознаят, опознаят и разберат своите емоции и да намерят начин да се справят с всяка една от тях. Разбира се, книгите, до които се докосваме помагат в огромна степен в това ми начинатие. Разговорите след всеки прочит – също. Срещата ни с една конкретна детска книга, обаче, ми подаде “липсващото парче от пъзела”, ако мога да се изразя по този начин. “Опашати непознати” е дебютната книга на Събина Георгиева и издателство Меченосец. Срещата ми с нея беше мнооого по-различна, отколкото си я представях. Истината е, че това е книга, чията корица харесах изключително много. Това, заедно с…
-
За душата, която мечтае, няма нищо невъзможно!
След шоковото пропадане в края на миналата година, тази започнах с много вълнение и въодушевление, както и с решимостта 2022-ра да бъде моята година. Под моята имам предвид, не само да преследвам мечтите си, но и да се обърна повече навътре съм себе си; да се намеря и да си помогна повече да не се губя така, както в края на 2021-ва. Както се досещате, просто да вземеш някакво решение, не променя нещата. Трябват си действия. За щастие, след като се заредих положително от изкараното време с децата, сестра ми и племенниците, имах първите три дни от годината, за да се позамисля и (най-малкото) да опитам да направя план за…
