Щастие – знаеш ли, много е просто …

Един от първите цитати, свързани с възпитанието на децата беше този по-долу. Това е и цитатът, който съм запомнола най-ясно и в който съм се хванала като мото на моето майчинство.

“Не възпитавайте децата си да бъдат богати, образовайте ги да бъдат щастливи, за да знаят стойността на нещата, а не цената им.”

Щастието обаче е такава величина, която не може да се опише и е трудно да се обясни … особено на дете. Истината е, че искрено не знам как да го обясня на децата, как да го кожа разбираемо така, че да си дадат сметка кое е важното в живота и кое е преходно. Това е и причината да търся всякаква помощна литература на тема чувства, емоции и … щастие.

Когато хванах “Щастие за деца” на Лео Борманс не можех да повярвам на очите си какво държа наистина в ръцете си. Не само защото книгата е направена прекрасно – твърди корици, хубава дебела матова хартия, пркрасни илюстрации (като всичко, което излиза от издателство Timelines). Но и защото това е една от най-достъпните и написани на изключително разбираем и близък до децата език, която говори за това какво всъщност е щастието и какъв е истинския път към него.

Книгата дава десет “ключа” (ако мога така да ги нарека) към щастието, представени чрез образите на десет различни (изключително красиво илюстровани) птици. Като наред със самите истории, в края на всяка има повече подробности за конкретния вид птица (като една своеобразна енциклопения за тези десет вида птици). Чрез историите на всяка една от птиците, книгата представят на малкия човек основните общочовешки ценности, които да му помогнат да изгради щастлив и стойностен живот.

Книгата е направена “интерактивна”, като в края на всяко птиче приключение има въпроси за конкретното предизвикателство, които да помогнат да насочим детската мисъл в точната посока. След тях следват въпроси за самия читател/слушател, насочвайки вниманието на малкия човек от книгата към самия него. Наред с въпросите, които помагат да се насочи мисълта и разговора от книгата към детето, всяка история завършва и с креативни задачки, благодарение на които мисълта и съзнанието на малкото човече остават в темата за щастието и пътят към него ❤️

Нещо, което особено много харесах в книгата и на което искам да обърна специално внимание е, че не просто дава насоки как да бъдем щастливи, като сме добри към околните, но и много ясно, че щастието започва от вътре навън. Човек трябва да обича и да е добър първо към себе си и едва след това може да бъде такъв към хората наоколо.

Удивена съм, обаче, колко лесно и силно се привързаха децата към това голямо бижу. Признавам си, че очаквах да я харесат и затова я снимах още като я получих (в случай, че не искат да се разделят с нея). Истината е, обаче, че не очаквах толкова бързо да им влезе “под кожата”. Очаквах да им бъде по-трудно да разберат идеята зад всяко приключение на различните птици. Очаквах да не се сетят веднага как мога шт да приложат поуките в своето ежедневие. Но за моя изненада, много бързо Александра влезе в тона на книгата и започна да се включва с интересни отговори на въпросите в края на всяка история. А най-хубавото е, че след всеки следващ прочит се появяват нови и нови мечти, идеи как да бъдем полезни на хората и света около нас (Изключително много се зарадвах, че мислят и как като семейство можем да направим нещо за някого.). Наред с това, някак разбира по-ясно идеята за “време за мен” не само, когато например седна да чета книжка, но и когато тя самата се захване да прави нещо за себе си (като да си нарисува нещо или да си разглежда някоя книжка).

Не мисля, че разбират (дори и Алекс) напълно идеята за щастието и в какво се крие то. Но със сигурност са на правия път към него.