-
“Лятото, когато се научих да летя”, Ясминка Петрович
Имам книгата в библиотеката си от известно време, но не ми се искаше да прелетя през нея. Анотацията е такава, че нямаше как да я хвана в момент, в който не се чувствам готова да й отделя вниманието, което заслужава. Ето, че моментът дойде и нямам търпение да ви споделя повече за “Лятото, когато се научих да летя” на хърватския писател Ясминка Петрович (в България излиза благодарение на любимите ми Таймлайнс ❤️). Романът ни представя историята на лятната ваканция на дванадесет-годишната София, живееща в Белград, която отива заедно с баба си на хърватския остров Хвар. Хвар е родното място на бабата на София и отивайки там, двете трябва да изкарат…
-
Книгите, с които ще запомним 2023 г.
Новата година започна преди почти месец, но магията на книгите, които прочетох през изминалата 2023-та все още витае наоколо и изпълва съзнанието ми. Определено помня книгите, които направиха миналата година специална, както и тези, който ме накараха да съжалявам за загубеното време 😁 Мда, има и такива книги. И с всяка следваща година някак си съм все по-малко склонна да давам шанс на нещо, което ме мъчи, докато го чета. Има толкова много книги, които да заслужават и без друго малкото ми време … И така. За себе си знам със сигурност, че запомням с хубаво 2023-та година, благодарение на поредицата “Къщата на Фуриите”, “Кари Скоро се завръща”, “Чета те…
-
Нека бъде Коледа … поне за месец
Предавам се! Вече е невъзможно да се избяга от коледния дух и цялата магия, свързана с празника 😊 И понеже това е любимото ми време от годината, колкото по-рано се предам на магията на Коледа, толкова повече дни изкарвам вътре в нея. Стартирам Коледното настроение в блога с двете най-нови книжки на издателство СофтПрес – “Нощта преди Коледа“, която е адаптация на класическото стихотворение на Клемент Мур и “Коледа в гората” на Хелена Кралич. Това са и първите коледни книги, които изваждаме у дома тази година. В момента, в който децата ги видяха, директно ги хванаха за разглеждане. Аз изобщо не успях да стигна до тях, докато не ми ги…
-
Не тук и не сега
Аз наистина не знам откъде да започна като говоря за “Не тук и не сега” на Джилиан Макалистър (издателство Бениториал). За последните 3-4 години не са много книгите, които съм хващала и не съм пускала, докато не прочета до край … за максимум 3 дни, защото трябва и да се спи все пак (трябва ли?!). В момента дори с сещам само за 2 – “Тайните убежища” на Жером Лубри (издават Ентусиаст) и “Порцелановата кукла” на Кристен Лъш (която ми беше и първата среща с книгите на издателство Бениториъл). Та, “Не тук и не сега” я Започнах една вечер и четох цялата вечер, като в 12 вече реших, че ще е…
-
“Наричаха я Грейс” – Маргарет Атууд
Не бях чела нищо на Маргарет Атууд докато не хванах “Наричаха я Грейс”. Не знам дали точно тази книга е най-добрия избор за първа среща с писателката 😀 Всички мои познати споделят, че е много различна от всичко друго, което са чели на Атууд, тааа да 😀 Да си призная и много се чудех дали изобщо да я чета точно поради всички шантави мнения на хората около мен, но се радвам, че все пак я прочетох. Започна ми трудно. Изобщо липсата на пряка реч е доста стряскаща, още като го погледнеш листа пълен с букви от край до край, почти без никакви празни местенца (като да си поемеш въздух). Овен…
-
Пътешествията на Гъливер, изд. Миранда
Има книги, които оставят следа не само в душите ни, но и в обществото и културата като цяло. Влияние, което остава да живее далеч след като създателите им вече не са сред живите. И ако сте си мечтали да се срещнете с лилипути, да попаднете в Бробдингна или страната на хуенъмите, вие 100% сте фен (като мен) на невероятните пътешествия на Гъливер. Книга, която не просто оформи светогледа ми като малка, но и остана в сърцето ми за винаги. Моята книга, обаче далеч не е толкова красива, колкото е новото издание на издателство Миранда, с прекрасните илюстрации на Либико Марая. Това издание те кара да се влюбиш в книгата, още…
-
“Нали ти казах, че моята магия ще бъде незабравима?”
Има ли момичета, които да не са минавали през моментът, в който искат да бъдат вещици? Ако има – аз не съм от тях, а и Алесчето (дъщеря на майка си 😁) също. А прочитайки “Дневникът на вещицата по неволя” (изд. Асеневци), сякаш Алесандра още повече се влюби в идеята за малките момичета, които стават вещици (по неволя или съвсем осъзнато и по тяхно желание). Имайки предвид това, предполагам можете да си представите реакцията ни (и тази на Алекс, но и моята) като видяхме, че издателство Асеневци пускат още една детска книга на тема вещици (и подходяща за деца на 7г.) . Признавам си, че и двете се влюбихме първо…
-
…не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…
Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това. И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно…
-
“Повечето „книги за деца“ всъщност припомнят много важни уроци и на възрастните.”
Направих тази секция за разговори със специални хора, с които ме е срещнал живота и които имам честа да нарека “вдъхновители” … защото променят света около себе си. Точно с такъв, изключително лъчезарен и положителен човек разговаряме и днес. Надали ще са много хората, които не познават Цвети. Но за тези от вас, които все пак не са имали щастието да се запознаят с нея – ще можете да промените това съвсем скоро на пролетното издание на Алея на книгата. Здравей, Цвети! Нека започнем за няколко думи за теб (за тези, които не те познават) – коя е Цветомила Димитрова, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂 Цветомила е неуморна…
-
“Той искаше да стигне до всеки човек на света, докато тя отчаяно се опитваше да стигне до себе си.”
Историята и световното наследство, с което разполагаме днес винаги са ме омайвали. Винаги съм искала да знам повече и повече за това, което е било преди нас. Който ме познава знае, че обожавам също изключително много приказките и фентъзито като литературен жанр. „Порцелановата кукла“ съчетава най-доброто от два жанра, като вгражда завладяваща приказка в майсторски проучен магично-исторически разказ. Тази книга беше невероятно завладяваща, от корицата, през описанията, диалозите, та дори до начина, по който авторката евплела някои типично руски думи в цялото произведение, за да покаже на читателя малко повече от тази култура и манталитета, който идва с нея. Бях искрено очарована не само от множеството сложни и преплетени сюжетни…
