Пътешествията на Гъливер, изд. Миранда

Има книги, които оставят следа не само в душите ни, но и в обществото и културата като цяло. Влияние, което остава да живее далеч след като създателите им вече не са сред живите. И ако сте си мечтали да се срещнете с лилипути, да попаднете в Бробдингна или страната на хуенъмите, вие 100% сте фен (като мен) на невероятните пътешествия на Гъливер. Книга, която не просто оформи светогледа ми като малка, но и остана в сърцето ми за винаги.

Моята книга, обаче далеч не е толкова красива, колкото е новото издание на издателство Миранда, с прекрасните илюстрации на Либико Марая. Това издание те кара да се влюбиш в книгата, още преди да си я отворил ❤️ Така поне подейства на децата, които още щом им видяха книгата реагираха с “Уау, колко красива книга имаш, мамо” 😁 Не знам дали предвид това, можете да си представите сладките им муцунки в момента, в който им казах, че не е за мен, а за тях 😁 И Александра и Константин познават този тип издания на Миранда много добре, но въпреки това им беше трудно да повярват, че тази красива книга също ще бъде за тях 😊 

Първата реакция, след като им я дадох, беше да я разгледат от корица до корица два пъти, което им отне доста повече време, от нормалното, защото се спираха на всяка илюстрация и я разглеждаха в подробности. Не мога да опиша с думи колко сладка гледка бяха (тихи и кротки, обсъждащи всичко, което им види окото ❤️)

Прочетохме я за няколко дни, не защото не се чете лесно и бързо, а защото исках да имат почивка между различните истории, за да могат да ги осъзнаят и на следващия ден да зададат въпросите, които са се родили в следствия на прочета (а и заради приказните илюстряции, на които се спирахме за по няколко минути, да ги разгледат подробно и да открият дори и най-малкия детайл). За разлика от повечето детски книги, които хващаме да четем заедно с Алекс (редуваме се кой да чете), тази им я четохме баща ми и аз. (И тук ще вметна, че реакцията на баща ми, като видя книгата, беше същата като на децата 😀).

Признавам си, че ми е много любима тази книга, че някак си ми беше по-още по-прекасно преживяването, докато аз самата чета, наслаждавайки се на уникалните илюстрации 😊 А истински щастлива ме прави и това, че шантавите приключения на Гъливер, грабнаха вниманието и на двамата мъници у дома толкова силно, че бурното им въображение ги вкарва в ролята на главния герой в игрите им. През тази седмица, докато си играеха, току се чуваше “Хекина дегул” или “Хайде, да отиваме на Лапута” 😀 И да си призная, до скоро смятах, че само Синдбад може да разпали толкова силно въображението им, но вече той си има конкурент 😀 (за Синдбад ще ви разкажа в някой следващ ден, обаче).

Въпреки че “Пътешествията на Гъливер” е детска книга, но аз лично смятам, че възрастните могат да намерят за себе си много в историите. Текстовете са изключително многопластови, представящи различни страни не само на човешката природа, но и на човешкото общество като цяло. Всичките истории са изпълнени с множество метафори, а проследявайки всяка една отделна история, ставаме свидетели на различни гледни точки (и, надявам се, това помага да покажем на децата многообразието от начини да възприемаш света … а и да ги научим на търпимост към различното мнение от нашето, но и НЕтърпимост към лошите неща, които се случват).

Прекрасна книга! Ако още не познавате или пък вашите деца не да се запознали с Гъливер, няма по-прекасно издание, с което да направите това, от изданието на Миранда ❤️