“Том Лейк”, Ан Патчет

Малко книги прочетох през юни и усещането ми остана сякаш почти не съм прочела нищо … В същото време тези само четири книги, които прочетох и четиите са такива, които ме докоснаха, вкараха в мисли и направиха месеца ми смислен. Една от тези книги е и най-новата на авторката на “Холандската къща” – Ан Патчет.

Действието в новия роман на Патчет – „Том Лейк“, се развива по време на Ковид, във фермата за череши на семейство Нелсън в Северен Мичиган. Лара, главната героиня и човека, на чийто разказ става свидетел читател, и съпругът ѝ Джо са на около петдесет години и заедно с трите си дъщери се опитват да преживеят пандемията. Докато Емили, най-голямата дъщеря, е избрала да остане във фермата, за да поеме един ден семейния бизнеса, сестра ѝ Мейзи се е прибрала у дома от ветеринарното училище, в което учи. Най-малката сестра – Нел, пък мечтае бързо да се махне от Мичиган, за да стане актриса, каквато е била някога майка им.

В центъра на историята е Питър Дюк, актьор, с когото Лара е излизала през 80-те години, в летния театър „Том Лейк“, по време на представление на „Нашият град“ на Торнтън Уайлдър. Предтавление, в което Лара играе главната роля. Романсът им се разпалва и Дюк става известна филмова звезда. И откакто Джо разкрива, че майка им някога е излизала с Питър Дюк, дъщерите им са обсебени от желанието да научат повече. След години на тормоз, Лара най-накрая се съгласява да им разкаже историята си. Какво по-подходящо време от карантината?

Ан Пачет наистина ме впечатли с този роман. Признавам си, че “Том Лейк” е първата книга, която прочитам на авторката, но определено няма да е последната. Защото колкото и като обикновен роан да го описват читателите, за мен тази книга показва пълната сила и значение на думата “семейство”. Именно по Ковид всички сякш се замислихме за вжните хора в живта си и за най-близките си. В същото време сега, вече 3 години след пандемията, всеки вече се е върнал към нормалния си начин на живот. И въпреки това, не бива да забравяме кои са важните хора. Аз съм имала късмета да израстна в едно прекрасно, любящо и подкрепящо семейство и “Том Лейк” ме връща към детството и тези красиви спомени от тогава. Същесвременно от дистанцията на времето, точно този роман ме кара отново да оцея всичко, което съм имал и имам сега.

Иначе, не емоционално, ако трябва да говорим за начина на писане на авторката, героите и сюжета, също мога да кажа, че за мен бяха чудесни. Стилът й на писане е великолепен и книгата ми беше изключително лесна и приятна за четене. Всички описания ми помогнаха да усетя местата, хората … Успях да си представя прекрасно и в подробност самото езеро, представленията …  Всичко се усещаше точно толкова реалистично, че да ни напомни, че сме хора (с всички си преимущества и недостатъци).

Относно героите може би ми липсваше повече от Джо … Някак си го харесах много от малкото моменти, в които се появяваше в разкза на Лара и от начина, по който се отнасяше не само с Лара, но най-вече с дъщерите им и не ми беше достатъчно това, което видях от него.

Но, като изключим това, много харесах романа. За мен “Том Лейк” беше едно малко напомняне за това кои са важните неща в живота… И този роман е поредното доказателство, че книгите ни намират в точния момент ❤️