“Той искаше да стигне до всеки човек на света, докато тя отчаяно се опитваше да стигне до себе си.”

Историята и световното наследство, с което разполагаме днес винаги са ме омайвали. Винаги съм искала да знам повече и повече за това, което е било преди нас. Който ме познава знае, че обожавам също изключително много приказките и фентъзито като литературен жанр. „Порцелановата кукла“ съчетава най-доброто от два жанра, като вгражда завладяваща приказка в майсторски проучен магично-исторически разказ.

Тази книга беше невероятно завладяваща, от корицата, през описанията, диалозите, та дори до начина, по който авторката евплела някои типично руски думи в цялото произведение, за да покаже на читателя малко повече от тази култура и манталитета, който идва с нея. Бях искрено очарована не само от множеството сложни и преплетени сюжетни линии, но и от начина, по който авторката е изградила персонажите с всеки малък, но отличителен детайл.

Да! “Порцелановата кукла” е един великолепен исторически роман, изпълнен с мистерия и … приказки. Историята на Русия от 20-ти век е разказана през очите на две жени и един мъж. Сюжета обхваща много опустошителни събития като революцията от 1917 г., гражданската война в Русия, чистките на Сталин и обсадата на Ленинград по време на Втората световна война.

Още с първите глави, написани от първо лице, сякаш слушаме самата Роузи (единият от основните персонажи в романа) да ни разказва някаква история. История, която се разгръща като мистериозна приказка, докато героинята разкрива различни нишки от миналото на своето собствено семейство. Кой е убил баща й и сестра и … и защо? Защо, колкото повече научава за една изчезнала порцеланова кукла, толкова повече се доближава до собствените си неизвестни предци?

Другата сюжетна линия започва през 1916 г., като разкази от трето лице. Разкази, показващи както историята на Тоня, така и тази на Валентин (другите два основни персонажа в романа). Тоня е само на 17, наскоро омъжена за богат и властен мъж. Валентин също е млад, но въпреки това, вече лидер в растящата болшевишка организация. Двамата идват от напълно различни среди, но са привлечени един от друг и бързо и неусетно се влюбват един в друг.Историята им обаче далеч не е приказна … Разделят ги, както историческите осбености на времето, така и другите герои в техните животи. Събира ги любовта, след което отново ги разделя живота… Отношенията им се развиват пред очите на читателя, който вижда как в продължение на повече от 30 години животът на Тоня и Валентин се разгръща на фона на (или въпреки) бурния Русия.

Тъй като двете сюжетни линии се преплитат, нищо не е точно такова, каквото изглежда – и често никой не е точно такъв, какъвто изглежда. Начинът, по който авторката е сътворила многопластовия сюжет, напомня на някаква сложна главоблъскаица, в която често решавах, че почти съмстигнала до решението, само за да открия, че всъщност има нещичко, което не е съвсем на място…

Разказването на истории е сякаш една от основните теми в книгата, независимо дали това са истории, създадени, за да забавляват, да предават културни митове и легенди, да предават житейски опит, да действат като пропаганда или да представят визия за бъдещето. Самото разказване на истории е представено дори като средство за оцеляване в “Порцелановата кукла”. И понякога историите са единственият начин травматичните събития да бъдат преживяни и предадени на другите под някаква форма. За да помним и да не забравяме важноте уроци на историята.

“Но приказките не съществуват, драги Читателю. Нито тази, която разказвали на нея, нито тези, които току-що прочете”

Из “Порцелановата кукла”

Книгата е невероятна! Изключително пленяваща не само с основната история, но и с богатият език, с начина, по който всеки елемент от разказа достига до читателя, с цялостното усещане, която остава след края …

Не мога да кажа, че е леката за четене, но със сигурност мога да ви споделя, че след като започнах, не можех да я оставя, докато не я прочетох цялата. Да, беше трудно да чета за всичко, което Тоня трябваше да направи, за да оцелее (не само за себе си, но и за оцеляването на семейството й). А съпоставянето на стария с новия й начин на живот е истински разтърсващо, особено в частта, когато двата начина на живот се сблъскват в родния й дом … Буквално виждаме дефиницията за “отчаяните времена изискват и отчаяни мерки” … Но дори това по-скоро прави разказа още по-вдъхновяващ, обсебващ и ме задържа изключително пленена до последната страница.

Абсолютно и на 100% това е книга, която съм щастлива, че прочетох и притежавам у дома. Прочетох я благодарение на “Пътуващата книга” на Веси, обаче бях толкова силно впечатлена и развълнувана, че си я поръчах от издателство Бениториал още преди да съм я прочела цялата 😁 Защото просто няма шанс такъв брилянтен роман да не е част от моята домашна библиотека!

Горещо препоръчвам да прочетете “Порцелановата кукла”, особено ако се интересувате от историческа фантастика, от световна история, или пък сте любител на мистериите 😊