“… или иначе казано, модерно е да си с естествената си козина.”

Днес искам да ми разкажа за една много специална детска книга. Специална е не само заради посланията, които носи, но и поради изключително близкия до малчуганите език (преводът от полски е на Ненко Генов), който се използва в нея. Става въпрос за Тру на полякинята Барбара Космовска. Книгата е първа от поредица от две (втората е казва Тру – любовна история и все още я няма преведена на българески език). Същевеменно за България, книгата се издава от издателство Таймлайс по програмата „Творческа Европа“ на Европейския съюз и е първата от поредица от 12 детски книги на тема свобода, бъдеще, приятелство, страх и фантазия.

Историята е за заек на име Тру, който (както става ясно в книгата) е емигрант и заедно с майка си и сестрите си се е заселил в по-бедния район на Високите гори. Зайчето много обича майка си и винаги се старае да й помогне. И тъй като има много развито въображение и дизайнерски талант 😁, винаги се опитва да намери решение на проблемите на близките си, изобретявайки нещо, с което да им помогне. Например, за да може майка му да се манифестира, без да носи груб банер, Тру измисля и конструира такъв с лека и удобна рамка. Този успех го насърчава да продължи да мисли и изобретява други открития,с които да направи живота по-лесен и по-приятен за другите обитатели на гората.

Като всяко малко дете, ъъъ зайче, Тру трябва да ходи на училище, където децата (зайчетата) от различните слоеве на обществото се учат заедно. Там, за съжелание, разделението на бедни и богати вече е много осезаемо. Въпреки че всички зайчета си играят заедно, разликите между тях не могат да бъдат пренебрегнати. Всичко, което се случва в училище, кара малкото зайче Тру често да повтаря на майка си, че би искал да живее там, където живеят по-богатите зайчета. Те (по-богатите) играят хубави игри, носят модерни дрехи и си купуват всякакви прекрасни неща на Алегро. Разбира се, майка му всеки път се опитва да обясни на зайчето, че той не се нуждае от скъпи предмети, за да бъде щастлив. Тру, обаче, гледайки по-богатите приятели, не може да го приеме. Ситуация, в която вероятно много деца в днешно време попадат, докато са в училище (и може би именно това прави темата още по-важна и значима).

В книгата, обаче, именно това нежелание да се примири с положението такова, каквото е, подтиква Тру да изобретява нови изобретения, които будят всеобщо възхищение не само в училище, но се оказват са от полза за всички обитатели на Високата гора.

Няма да рaзказвам повече за книжката, защото искрено ви пойелавам да я проветете (още ведъж подчертавам, че превода на Ненко е прекрасен!!!). Ще споделя, обаче, че за мен (като възрастен и родител) тази книга е изключително бижу! Темите, които отваря, и решенията, които подава на малкия читател, за да може и той (когато попадне в ситуация като тези, в които попада Тру) да излезе … И то не просто да излезе, а да излезе като по-добър човек, не позволявайки на важните неща да осанат някъде отдолу и да бъдат пропуснати.

Книгата помага на децата да осъзнаят колко много могат да постигнат със собствената си изобретателност, креативност и въображение и че, каквото и да става, трябва да се гордеят с това което са. Модата, както знаем, отминава, но това, което сме ние в душата си е нещо, което имаме за цял живот.