Колко ли би било забавно, ако можехме да сме дребни, колкото буболечките!

Не знам вие как купувате детските книжки. Аз лично чета мнения, разглеждам максимално информацията, която предоставят от съответсното издателство (ако има снимки – чета текста по снимките, за да съм сигурна, че е написан добре), а ако имам възможност – преглеждам направо хартиеното издание. Рядко, да не кажа никога, купувам книги за децата, без да имам някаква сравнително подробна информация.

Уини и Уилбър, обаче, е поредица, която прави изключение от правилата в горния абзац. Реших, че ще я добавя в библиотеката на децата, просто защото знам, че зад нея стои издателство Timelines и бях сигурна, че с техните книги няма да сгреша.

Та, така се появиха Уини и Уилбър у дома, без да имам идея за какво се разказва в книжките, без да съм видяла нещо различно от кориците и без да съм прочела дори ред от някоя от книжките. За капак, децата видяха книжките преди да имам шанс да ги прочета и (да си призная) се наложи да ги чета докато те спят, защото през другото време е много трудно да се вреди човек за някоя книжка 😁

Уини и Уилбър е една поредица от малко по-различни (от повечето у дома) книжки. Поредицата е с по-приключенски сюжет. От страниците на всяка книжка изскачат рзлични вълнуващи вълшебства, всяка книжка пренася читателя/слушателя до какви ли не места, които иначе децата няма как да посетят. Макар и по-приключенска, за мен това е поредица, която развива необикновено много въображението у децата и им позволява да осъществят какви ли не причудливи пътувания в сънищата си. Дотолкова, че Александра и Константин са се будили сутрин, разказвайки ми какво са правили с чудната вещица Уини и сладкия й котарак Уилбър (все неща, които все още не са издадени на книга от поредицата, хаха 😁)

Признавам си най-искрено, че бях резервирана и дори не ми е минавало през ума, че е възможно толкова много да се харесат книжките и от двете деца. Александра (на 4,5 г.) е по-голяма и книгите са нещо, което е част от нея самата (дори нямам идея ние ли успяхме да я възпитаме така, тя ли си го носи себе си?!). Константин (на 2,5 г) обаче, е по-малък и все още е по-трудно да си задържи вниманието за повече време. За него – колкото по-малко текст, толкова по-добре. И това важи за всички книги … с изключение на Уини и Уилбър 😊 Може да изслуша цялата поредица от 5 книжки една след друга, така пленен, че на моменти се чудя дали диша 😁

И това не е всичко. Всяка вечер, след като се приберат от градина, задължителен ритуал е да седне на земята в хола с една от книгите (не мога да кажа на какъв принцип избира коя 😁) и поне 40-50 минути да стои и да разглежда картинките. Всяка книжка е с по 20-тина странички, но той им отделя такова внимание, че аз самата съм впечатлена. С всяко следващо разглеждане открива нови и нови неща в илюстрациите и абсолютно всяка вечер ми пказва нещо различно, което не сме забелязали при предишното разглеждане.

Но това, което най-много ме радва са разговорите. Това е първата поредица от книгите “на кака”, за която Коко говори и обсъжда. Говори дори с кака си за Уини и Уилбър. Не мога да ви опиша колко е хубав един такъв разговор между тях. Двамата сядат или лягат на земята и Александра разлиства книжките, а Коко я пита или й показва нещо, което му е привлякло вниманието в илюстрациите. Някои вечери дори Алекс, така по детски, му разказва историята (прави се че чете от книжката, но в интерес на истината толкова добре ги е научила всичките, че ще се объркаш дали наистина не чете по текста). Двамата имат вечери, в които единственото, което правят, е кака да чете на Коко Уини и Уилбър и докато не минат през всичките книжки, отказват да седнат да вечерят 😁 Но и аз не настоявам, защото това им време (колкото ценно за тях самите) е толкоа ценно и за мен … Мога да седя и да ги гледам и понякога дори ме е страх да стана или да се размърдам, за да не разваля момента. И сърцето ми се пълни и прелива, защото виждам че са намерили нещо, което да си е “тяхното си нещо”; нещо, което им дава повод да изкарват повече хубаво време заедно 🙂 Сигурна съм, че с порастването верочтно ще се карат повече. Иска ми се обаче да вярвам, че винаги ще намират време за една история на Уини и Уилбър, която да изчетата и съпреживеят заедно.