Възпитаваме децата, като възпитаваме себе си

Да, за тези близо 5 години, откакто съм майка, все повече се убеждавам в това твърдение. Няма как да науча децата на спорт и движение, ако постоянно се излежавам у дома на дивана. Няма как да ги науча да се хранят здравословно, ако аз не го правя. Няма как да ги науча да са мили, ако аз самата съм груба.

Както знаем, децата чуват думите, но това, което им оказва по-голямо влияние е примерът, който виждат. А аз определено имам неща, които искам да променя, за да бъда по-добър пример.

Именно децата и примерът, които искам да бъда за тях, са основната причина и мотивация за мен, да не спирам да се старая да се се развивам; да полагам грижи за себе си (както за външния ми вид, така и за психиката ми), да бъда добър пример не само като майка, но и като приятел и съпруга…

Когато разбрах, че съм бременна за първи път, започнах да обръщам повече внимание на храната, с която се храним и на козметиката, която ползваме у дома. Започнах да обръщам повече внимание на етикетите и да избрагвам храни, напитки и козметика с вреден състав. Разбира се, това няма как да стане от раз (поне при мен не стана така), но постепенно започнах да изхвърлям вредните неща от вкъщи и да намирам техни здравословни и натурално алтернативи. Така сега даваме повече пари за храна, но определно и вкусът е различен. Например, моите деца отказват да ядат каквото и да е месо, с изключение на това на ферма Бредас или Sunny Farm. И за себе си знам, че това не е случайно.

Като всяко дете и моите деца обичат бисквити и шоколад, но у дома не се настоява за тези неща. Дори напротив – като попитам какво искат за десерт, обикновено това е някакъв плод, морков или … сирене 😁 А, признавам си, аз мога да ям шоколад и всякакви захарни неща в огромни количества. И да, беше ми трудно да променя това. Дори сега, когато съм на работа или децата си легнат, се изкушавам да си взема пълен със захар десерт. Но това е спорадично и се старая да наблягам повече на плодовете и зеленчуците.

И тук се надявам, че не ме разбирате погрешно. Аз не ограничавам децата, но опитвам да създам у тях здравословни начици. Така те сами правят избора, и той е по-здрави Сливен 😊

Разбира се, и у дома се хапва шоколад понякога. Но той не е основно и незаменимо нещо. Правим си и бисквити (правим ги, заради алергиите на Коко, поради които ми е изключително трудно да се доверя на пакетирани), но и те не са основното.

Успоредно с храненето, след като родих Александра, отново поднових тренировките. Сега, с бебе е трудно да се ходи на фитнес или на танци, но пък открих Руми 🙂 Упражненията в нейните програми са лесни за изпълнение в домашни условия и са много добре структурирани (спрямо програмата има поне две нива на трудност и във всяко ниво има варианти за изпълнение на упраженията по по-лесен и по-труден начин). Както вероятно се досещате, не всеки ден имам сили и желание да правя упражнения. Има дни, в които направо си се отказвам. Но в повечето случаи се старая да не се давам. Искам да възпитам у децата не само любов към спорта и грижа за здравето, но и упористост, и воля. Така, изпитвайки своята воля и възпитавайки упористост у мен самата – вярвам, че успявам да повлияя и на децата 🙂

А междувременно, с порастването на мъниците – и за тях става все по-забавно да се включват и да се опитват да правят упражнения с мен.

Сега открихме и Танцуваща йога на Светла Иванова, та всеки си прави неговите си упражнения 😁

Междувременно пък Александра (която е вече почти на 5 години) разви любов към спорта и сега иска да е записана на всичко възможно като допълнителна дейност в градината 😀

Константин е малък още, но и той се опитва и най-хубавото – не се отказва като не му се получи от първия или от десетия път. Продължава да опитва ❤️

От както съм родила Александра промених доста неща в себе си и в ежедневната си рутина. Всичко – с цел да превъзпитам навиците и чертите в характера си, които не харесвам и за които смятам, че не биха били добър пример. Внимавам не само за храната, но и за козметиката, която купувам и си искам мостри от производителите (понеже е безумно да се заринеш с 5 различни лосиона за тяло, от които се изриваш, или ти се образуват лишеи или дори нещо по-лошо). Успяла съм да сменя почти цялата ни козметика с натурална (макар все още да има едно-две неща, на които да не съм открила нашия си натурален заместител). Учим се (и ние, заедно с децата) да изхвърляме боклука разделно. Опитваме да използваме минимално количество прастмаса и еднократни вилици, лъжици, чинии, чаши и всякакви такива пособия, които си имат заместител за многократна употреба (ако знаете колко чашки за еднократна употреба изхвърлях преди … направо ме е срам да си спомня).

Наред с всичко това – уча се на търпение. Винаги съм казвала, че “като са давали търпението, аз съм се редила на друга опашка” 😁 Моето не беше на 0, а на някакво минусово число. Та, можете да си представите колко трудно е от минус да стигнеш дори до 0, какво да говорим за положителен резултат … Обаче се уча. Броя до 10 (колкото и смешно да звучи) 😁 Понякога даже с Александра броим заедно или се случва тя самата да ми каже “мамо, брой до 10” като ме види да излизам от кожата си за секунди. Доста е приземяващо собственото ти дете, което уж опитваш на даучиш на емоционална интелигентност, да ти бъде пример на самият теб.

И така … възпитавам себе си, за да бъда най-добрият възможен пример и се надявам да успея по този начин да дам на децата си един хубав и положителен старт в живота <3

Ще се радвам ако споделите с мен какви здравословни алтернативи ползвате у дома. Все още не съм открила таблетки за миялна, с които да заменя Финиш и ще се радвам ако имате наблюдения и ги споделите с мен.

П.п. Ако имате интерес на кои продукти се доверяваме в ежедневието си у дома, не се притеснявайте да питате. С удоволствие бих споделила 🙂