-
Разбирам чувствата ти и ще се съобразя с тях …
Представяйки ви книгата на издателство Меченосец – Опашати непознати, засегнах темата за емпатията при децата като обещах един по-подробен текст, посветен конкретно на емпатията. Много експерти споделят, че емпатията е важен инструмент, който децата трябва да имат в своя емоционален инструментариум. Тя е важна, защото може да помогне на хората не само да изградят връзки с другите около тях, но също така да регулират емоциите си и да развият у себе си способността и желанието да са от помощ на хората около тях и на обществото като цяло. При децата – емпатията може да предотврати тормоза над другите, да им помогне да се сприятеляват по-лесно и да получат помощ от…
-
“Моята представа за полезност в живота е да давам – стойност, грижа, подкрепа.”
Днес искам да ви запозная с поредния мил човек с голямо сърце, с който имах късмета да се срещна. Коя е Вероника Начева? За мен, тя не е посто собственика на салона за красота, в който отделям време на себе си и успявам да се откъсна от работа, ежедневие и всякакви грижи. Вероника е първия човек, който ще срещнете, когато влезете в Ronique. Вероника е и този човек, който е винаги насреща да изслуша, да сподели и да помогне с всичко, с което може. Вероника е този човек, чиято лична история е далеч от приказка, но това не я е озлобило. Всъщност, най-докосващото и милото е, че въпреки всичко –…
-
Емпатията е ключът!
Не веднъж съм споделяла колко много се старая да помагам на децата да разпознаят, опознаят и разберат своите емоции и да намерят начин да се справят с всяка една от тях. Разбира се, книгите, до които се докосваме помагат в огромна степен в това ми начинатие. Разговорите след всеки прочит – също. Срещата ни с една конкретна детска книга, обаче, ми подаде “липсващото парче от пъзела”, ако мога да се изразя по този начин. “Опашати непознати” е дебютната книга на Събина Георгиева и издателство Меченосец. Срещата ми с нея беше мнооого по-различна, отколкото си я представях. Истината е, че това е книга, чията корица харесах изключително много. Това, заедно с…
-
За душата, която мечтае, няма нищо невъзможно!
След шоковото пропадане в края на миналата година, тази започнах с много вълнение и въодушевление, както и с решимостта 2022-ра да бъде моята година. Под моята имам предвид, не само да преследвам мечтите си, но и да се обърна повече навътре съм себе си; да се намеря и да си помогна повече да не се губя така, както в края на 2021-ва. Както се досещате, просто да вземеш някакво решение, не променя нещата. Трябват си действия. За щастие, след като се заредих положително от изкараното време с децата, сестра ми и племенниците, имах първите три дни от годината, за да се позамисля и (най-малкото) да опитам да направя план за…
-
I can do anything, not everything
Покрай цялата суматоха и лудница около празниците мисля, че получих първият си burn-out. И не беше свързан само с работата ми, а с всичко, което ми се събра през последния месец на изминалата година… Имах няколко дни преди Коледа, в които буквално усещах, че няма да се справя … със себе си (камо ли с всичко друго, с което трябваше да се справям не само на работа, но и у дома). Не знам как се справих с тази дупка, в която бях изпаднала. Иска ми се да мога да напиша, че децата са ме върнали към реалността, но наистина не си спомням какво ме издърпа (възможно е и те да…
-
Малките – ГОЛЕМИ неща от живота
Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…
-
Дни на българската книга
Един от най-любимите ми месеци – май, е към своя край. Обаче това не означава, че с него ще приключат и всички емоции покрай качествената българска литература, на която се радваме през последните години. Искрено, искрено съм щастлива, че за последната година у дома успяхме да се докоснем до толкова много невероятни български автори – не само на книги за деца, но и за върастни. И понеже за мен месец май е месеца на българската литература, исках да отделя един специален пост тук, посветен на нея. Та, днес ще споделя за няколко български книги (този път няма да говоря само за детски такива), които искрено ме впечатлиха и намерихa специално…
-
#ВечерБезЕкрани
Ако не следите Алекс (offlinekids.bg) в някоя от социалните мрежи, може и да не сте разбрали за страхотната й инициатива #вечербезекрани. Ако това е така, нека ви разкажа малко повече за Алекс и нейната инициатива. Алекс е прекрасна млада дама, майка две също толкова прекрасни деца, която посвещава времето по време на майчинство в това да даде на хората повече информация за вредата от екраните (независино дали на телефон, таблет или телевизор) и как те ограбват пълноценното ни време със семейството като същевременно дава и много алтернативи за приятно изкарване на времето ни истински заедно със семействата си. Повече за нея и това, с което се занимава, можете да видите…
-
Изкуството да бъдеш “възрастен”
Някой дни успявам да стана половин час преди всички вкъщи, да си направя сутрешната тренировка, след което дори да пия чаша кафе в светлината на пробуждащият се ден. В други дни едва успявам да стана с децата и набегом подготвяме раници, бутвам им по парче кекс в ръчичките и се изстрелваме от входната врата набегом към градината (за да не изпуснат закуската там 😊). Някои дни се радвам на порастващите ми, мислещи и чувстващи прекрасни деца. В други – ми идва да плача истерично гледайки ги как порастват … нещо, което ме прави както безкрайно щастлива, така и също толкова тъжна (усещайки как детството им прелита с всяко мигване на…
-
А тя можеше да приюти само едно, най-важното: самия него
Миналата седмица при нас пристигна една много специална книжка от издателство Ракета. Още с анотацията се влюбих в изданието, основно заради посланието и темата, която повдига. Господин Вървми е книжка, която поставя темата за материалното и истинското щастие; повдига въпросът кое е по-важно и към кое е хубаво да се стремим в живота. Това е и книжка, която прочетохме с Александра, без да имаме конкретен повод. Просто защото ми хареса анотацията и исках да видя дали ще се хареса и на Алекс (споменавам само Алекс, защото Константин, макар да слуша с кака си историята, е все още малък и не взе активно участие в последващите ни разговори). Щастлива съм да…
