занимания с деца

#ВечерБезЕкрани

Ако не следите Алекс (offlinekids.bg) в някоя от социалните мрежи, може и да не сте разбрали за страхотната й инициатива #вечербезекрани.

Ако това е така, нека ви разкажа малко повече за Алекс и нейната инициатива. Алекс е прекрасна млада дама, майка две също толкова прекрасни деца, която посвещава времето по време на майчинство в това да даде на хората повече информация за вредата от екраните (независино дали на телефон, таблет или телевизор) и как те ограбват пълноценното ни време със семейството като същевременно дава и много алтернативи за приятно изкарване на времето ни истински заедно със семействата си. Повече за нея и това, с което се занимава, можете да видите в сайта на организация Offlinekids, както и в социалните канали на организацията – Instagram и Facebook. Най-искрено и чистосърдечно ви поущрявам да разгледате всичко, което прави Алекс, защото го прави със сърце и душа и това си личи ❤️

Самата инициатива #ВечерБезЕкрани има за цел не само да ни образова (както Алекс споделя информация от проведено преди 6 г. изследване – всяко трето дете споделя, че се чувства пренебрегнато и незначимо, когато родителите му се разсейват с телефоните си през семейното време и изпитва необходимост да се конкурира с устройствата за тяхното внимание.), но и да ни предизвика. А предизвикателството е следното – всяка събота вечер от месец май да отделяме за #вечербезекрани, за да покажем на децата, че са ВАЖНИ и да се насладим на онези неща, които екраните често ни отнемат.

Вярвам, че всичко е въпрс на навик и използването или не използването на екрани в дадени ситуации също е въпрос на навик. Затова и взех решение да се включим в предизвикателството. Снимки от въпросните съботи няма да споделя, защото оставям телефона и наистина посвещавам цялото си време на семейството. Ще споделя обаче три идеи за пълноценно време с децата, които ние практикуваме не само във вечерите без екрани (поради което и имам снимки 😊)

Първото, с което искам да започна е една моя лична борба за ограничаване на екранното време на децата, която водя повече от година и едва сега имам успех. А именно – когато са болни и трябва да направим инхалации, тези инхалации бяха възможни САМО докато децата гледат някакво кратко клипче. До този момент не бях открила нещо, с което да успея толкова да ги завладея, че хем да правят качествена инхалация, но в същото време да не им е скучно и да могат да издържат времето на цялата инхалация. И така, докато не получиха за подарък поредните карти на Клевърбук (който ме следи, знае че имаме доста от тях и децата много ги харесват). Истината е, че не се бях сещала досега да им предложа да играят с тези активни карти, докато правят инхалация.

През последната седмица обаче Александра е болничка, а Коко се опита да се разболее и той. Стигнахме до инхалатора в момент, в който картите на Клевърбук бяха разпилени по импровизираното им бюро и децата просто не спряха да играят с тях, докато правехме инхалациите. Реших, че няма да ги подсещам за филмчета и гледане на нещо, след като бяха толкова омагьосани от картите, че сами не се сетиха да искат друго. Цяла седмица правим инхалациите с Александра и нито веднъж не се сети за нещо различно от активните карти. Факт е и че имаме поне 4-5 различни комплекта и няма как да й омръзнат, заради огромното разнообразие. Това е моята малка победа като родител. Малка, но от огромно значение за мен самата, победа 😊 Така, че – картите на Клевърбук са едно прекрасно занимание, с което освен, че изкарваме време заедно, децата научават нови неща. И тук имам предвид не само Алекс, защото и Константин (гледайки кака си) носи карти, моли ме да му чета какво е условието и се старае да се справи с него.

Друго, което преоткриваме тази седмица с Александра (понеже не ходи на градина и изкарваме повече време с нея) са пъзелите. Не съм опитала все още да предложа пъзел, докато прави инхалация, но ще опитам със сигурност. Виждам, че се пленява много от загадки и неразкрити напълно неща (каквото са и пъзелите в някаква степен).

Пъзелите също са начин да изкааме пълноценно време с децата си (у дома се разделяме и Алекс и аз редим един по-сложен, а Коко и баща му редят такъв, който да е по силите на 3-годишно човече).

И третото ми предложение за #вечербезекрани e, разбира се, четенето на приказки заедно (ние обикновено се гушваме и това прави изживяването още по-ценно и приятно ❤️).

Самите съботи пък посвещаваме на разходки, в които също споделяме заедно преживяването и това прави този конкретен ден от седмицата още по-специален не само за децата, но за цялото ни семейство ❤️. Да, по време на тези разходки използваме телефони, говорим по тях, снимаме, но пак употребата им е намалена до минимум. И, широко разпространеното вярване, че децата се не оценяват времето заедно, ако мястото къде се намираме не им допада, у дома не е така. Да, има мрънкане ако ходим много, ако огладнеят или се уморят. Но нито веднъж не са казали “не искам да съм тук” или “искам другаде”. Може би са малки още и в бъдеще това ще се промени. Даже съм доста убедена, че в бъдеще ще имат нужда от повече време с приятели. Но някъде дълбоко в душата си вярвам, че тази поредност (всяка събота сме някъде на разходка сред природата или сред животни, заедно) всъщност създава усещането за принадлежност към едно семейство и ми се иска да си помечтая, че дори и пораснали – Алекс и Коко пак ще искат да имаме това време заедно (дори и да е само една събота в месеца) ❤️ Вярвам, че това усещане, тези спомени са нещата, които поставят някаква основа за пълноценно съществуване и стремеж към правилните неща в живота. Дали съм права, ще видим след време 😊

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.