Да се научиш от малък да обичаш … книгите

Преди време, когато ви разказвах за невероятните книги на Евгения Войнова (и по-специално за последната й книга Мечта) споменах и Fox book cafe, благодарение на които моето момиче получи книжката един ден преди официалното й пускане в продажба. Тогава обещах да отделя отделна статия за тази уникална книжарничка, сгушена в сърцето на София. Човекът, който стои зад Fox book cafe – Деси Алексиева, заслужава много повече от това да бъде споменавана междудругото в статии за книги или събития.

Деси е майка на 5 деца и от личните ми срещи с нея – изключително мил и отзивчив човек. Познавам я от ежеседмичните срещи, които организират в книжарницата – Четене за най-малките лисичета. Една истински страхотна инициатива, която цели да запознае децата още от съвсем ранна възраст с книгите и богатството, което те ни дават. Книжките, които се четат по време на срещите, са изцяло съобразени с възрастта на децата (правеха такова Четене и за по-големи деца, но поради факта, че моите са сред т. нар. “най-малки”, сме посещавали само това, отговарящо на тяхната възраст) и запознаването става под формата на игра. В играта, разбира се участват както Деси и децата – така и родителите, което (лично по мое мнение) го прави по-приятно и спокойно за децата и им дава предпоставка да се отпуснат и да се забавляват.

Всичките срещи на най-малките лисичета, на които сме присъствали с моите мъничета, са били невероятно забавление както за тях, така и за мен.

По време на карантината пък, Деси пресмести четенето онлайн, което някой ще каже, че не е правилно за децата. Аз лично не смятам така. За моите деца тези 3 месеца, в които Деси беше гост в дома ни всеки вторник на online Четене за малки лисичета бяха най-близката форма до социален контакт. И определено не е същото като да се гледа зомбирано някакво филмче, вперил зомбирано поглед в монитора. Четенето отново беше интерактивно, с много участие от страна на родителите, танци, песни, игри … все неща, които изискваха движение из стаята, а не стоене пред екрана.

Докато стояхме в къщи се включихме в подобни опити на някои детски центрове – е, не беше същото. Децата изобщо не искаха да участват в други такива “срещи”. Вероятно и това, че няма друго събитие онлайн, в което истински човек да застане пред камерата и с риск от грешки да прави всичко по време на самото събитие има значение. Защото в случая с Онлайн четенето за най-малките лисичета, децата усетиха Деси като част от семейството и всеки вторник ставаха с думите “Дес каката с пикаските да видим” (или “Днес нали ще се видим с каката с приказките”) 🙂

Та, вярвам, разбирате защо Fox book cafe е любимата ми книжарница .. То е много повече от книжарница. От всяко ъгълче струи любов и отдаденост. Който не го е посетил, той не знае за какво говоря. Всеки друг, съм убедена, че го чувства по същия начин.

Сега, когато децата са на градина, а ние – на работа, отиването до там е по-трудно. Книгите ни, обаче, поръчваме от там и това е най-малкото, което мога да направя, за да ги подкрепя. Защото такива малки съкровища вече почти няма на картата на България е важно да ги подкрепяме, за да ги има и утре .. за да ги има и за децата на децата ни ♥️

П.п. Снимките са дело на Александър Осиченко.. Аз, когато посещавам книжарницата винаги съм с по едно дете във всяка ръка и не остава свободна за снимане 😊