Какво е любовта?

Александра много често пита “Мамо, какво е любовта?”. Не само сега. Питала ме е и преди … Пита си, от време на време 😊

А любовта е трудна за обяснение, нали? Особено на едно почти 5-годишно. Обаче моето 5-годишно се е родило такова – обичливо и добродушно (май всъщност всички се раждат такива, но после средата ги променя).

Когато проходи, всяка разходка (колкото и близо до вкъщи да беше) отнемаше толкова много време … Защото Алекс искаше да прегърне всяко дърво по пътя. Да не бъде ли самотни. Искаше да прегръща всичко и всички. Беше внимателна към децата на площадката и ако чуеше някой да плаче – тичаше да му даде играчка (така правеше и с Коко, докато той беше още бебе).

Сега е пораснала, малко или много … Повлияна от средата на площадката и в градината (и борбата за играчки и внимание, която се случва там), но пак е изключително обичлива. Прегръща госпожите си. Като се срещнем с някое дете на входа на градината (дори и на излизане, като са били заедно до преди минути), тя тича да го прегърне, да го хване за ръка. Изчаква дечицата от нейната група на входа на градината, за да влязат заедно. Дори последно (бях им занесла кекс, защото винаги ги взимаме гледни) тича да догони момиченце от групата, за да сподели кекса с нея ♥️

Ей такова е моето близо 5-годишно, което пита какво е любовта. А аз се чудя как да й обясня, че във всяко нейно действие има любов… Като й кажа така и тя казва “Така ли? Ама как изглежда? На какво прилича?” …

Истината е – не знам как да й обясня какво е любовта. Казвам й, че сърцето й е огромно и тя се смее и казва “Колкото блок ли е голямо? До небето ли стига?” Но не го разбира. И аз, като родител, изобщо нямах идея как да й го обясня.

Сигурно затова толкова се зарадвах на последното издание на издателство Рибка 😊 Книжката “Какво е любовта?” е един от най-хубавите и мили начини да се обясни на едно малко дете какво всъщност е любовта.

Изданието е приказно изработено – с твърди корици, прекрасни илюстрации и текст, който е така адаптиран, че моята почти 5-годишна красавица успява да разбере посланието му още с първия прочит и вече не тича да пита какво е, а идва и казва “Мамо, като ми даваш от твоето портокалче – ето това е любов” 😍

А колко пъти сме я прочели за тази седмица, вече не съм сигурна. Книжката влезе в сърцето на малкото ми момиче така неусетно, че вече я знае почти на изуст 😁 И с всеки следващ прочит сякаш Алекс открива нещо ново, което й прави впечатление. Пита, коментира. Толкова е сладка.

Снощи прочетохме книжката и сложихме децата да спят. Уж заспаха, но … По едно време чух топуркането на малки крачета в коридора и излязох. Александра беше станала само, за да ми каже “Мамо, любовта е много ценна и трябва да си я пазим”, след което се усмихна, легна обратно в леглото и заспа ❤️

Ей такова е моето близо 5-годишно, което вече не пита какво е любовта, а знае и ме подсеща и мен в някои моменти ❤️