Всичко старее и има край

Много е трудно да се говори с децата на тази тема. Малките им главички изключително трудно разбират стареенето, защо и как се случва. Като се змисля и на мен самата ми е трудно понякога да го осъзная, особено когато става въпрос за хора, а не вещи.

Когато прочетох анотацията на книгата “Грешкомир и Петнислав” на издателство Ракета, не се и замислих дали искам тази книга да е част от библиотеката ни. Смисъл, разговорите на тема стареене или смърт никога не са ми били сила и досега колкото пъти ми се е налагало да говоря с Алекс (повече с нея, защото Коко сякаш още е мъничък и не се впечатлява), съм се допитвала до психолог (което препоръчвам на всеки родител, на когото му се налага да сподели с децата за загубава в семейството). Тааа, това беше основната причина да поискам да имаме книжката у дома. Обаче …

Тази книга е супер различна от това, което очаквах (и то в положителен смисъл). Признавам си, че първия прочит направих сама, понеже не бях сигурна какво ще открия вътре и дали Александра е достатъчно пораснала, за да я разбере.

Историята в книжката се завърта около това да покаже на децата, чрез някакви невидими човечета и техния живот, че всичко, което ни заобикаля е преходно. Благодарение на т. нар. ентропчовци и дивото приключение на главният герой Грешкомир, за мен беше много по-лесно да въведа изобщо остаряването като дума и тема за разговор (тема, която ние родителите така или иначе отваряме с известна доза притеснение и тъга).

Ще си призная и още нещо – при първия прочит с Александра, настоях да я прочетем заедно от начало до край, защото ме беше страх. че ако спрем някъде в средата, в съзнанието й ще остане идея за счупени играчки, нацапани дрехи и, че това прави всички щастливи 😁

Исках да е видяла и края, наред с началото, за да го разбере. Да разбере, че ако времето спре хода си, просто няма да има нищо. Че факта, че нещата (а и хората) остаряват е съвсем нормално нещо и изобщо не е задължително да е нещо страшно. В книжката със състаряването на предметите се занимават тези малки ентропчовци, за които това е ежедневие, представено, обаче, като голяма веселба.

Наред с основното послание, обаче, в “Грешкомир и Петнислав” някак едва забележимо е вплетена и темата за приятелството и неговата сила.

Стилът на изразяване е близък до детския и внася огромна нотка на забавление в цялостното преживяване на книгата.

И тук ще сподля, че преживяването да я чета сама и да я четем с Александра са коренно различни. Докато я четях сама се вглеждах във всяка използвана дума. Някои ме вкарваха в притеснение дали Алекс е достатъчно голяма, че да разбере шегата и да не приеме нещата прекалено сериозно… Четенето с нея, обаче, беше изключителна забава! Заболяха ме мускулите на лицето да се смея, само като я гледах как тя чистосърдечно и искрено се смее на забавните моменти в историята 😁 Не помня кога последно съм се смяла толкова много, колкото докато четохме “Грешкомир и Петнислав”.

Освен това, в целият разказ главният герой постоянно задава въпроси (идокато ние четяхме книгата, аз си изчквах Александра да отговори), което прави книжката интерактивна и кара детето да мисли и осмисля всичко, което получава като информация.

Сега, когато вече сме успели да прочетем цялата книжка цели два пъти от начало до край* виждам още по-голям смисъл в това да я препрочитаме през някакъв период от време. Така давам време и възможност на Александра да помсили върху преходността на всичко, което ни заобикаля; да зададе въпросите, които изникват в съзнанието и аз да намеря отговорите им; и да говорим по-спокойно по тази трудна за разговори тема.

Не мога да не споделя, обаче, че според мен книгата наистина е за деца над 5-годишна възраст и докато повечето книжки на Алекс, ги четем и на Константин (почти на 3 години), “Грешкомир и Петнислав” аз самата не бих я чела на Коко по-рано. Шегите и начина на поднасяне на информацията (а и самата тема) са за по-големи деца. Не мисля, че по-малките ще успеят да я разберат и да я преживеят така, както направи това Александра, която след малко повече от месец става на 5 🙂

*Само първия път издържахме и двете да я изчетем от раз. Сега вече съм спокойна, че авторите са съобразили всичко в книгата така, че в съзнанието на детето да останат забавните моменти и цялостното послание, че всички остарява и е преходно и това е най-нормалното нещо на света, та я четем на части.