А като Антарктида

В този студ, който е обхванал страната последните няколко дни, някак си естествено заглеждаме у дома най-новата енциклопедия, с която се сдоби библиотеката на децата. Става въпрос за “А като Антактида” на Давид Бьом. Книгата излиза на български под логото на едно от най-любимите ми детски издателства – Timelines и е изцяло в стила на издателството – твърди корици с частичен лак на важните елементи върху корицата, дебела матова хартия, прекрасни пълноцветни илюстрации, измежду реални снимки от този толкова малко познат, но изклчително интригуващ континент.

Не знам как да опиша книгата освен с думата невероятна! Признавам си, че дори мъничко завидях на децата, че могат да се докоснат до подобно творение, защото когато аз бях дете, нямаше такива енциклопедии. И вътрешно искрено се радвам, че въпреки, че Александра вече чете сама доста добре, специално за “А като Антарктида” иска да я четем заедно. Това ми дава възможност, не само аз самата да науча нови неща за този, обвит в мистерия континент, но и ми позволява да преживея заедно с децата вълнението, възхищението и любопитството от всяка следваща страница, която прочитаме.

Книгата отговаря на много въпроси, поне половината от които дори не съм се сетила да задам, но някак си изпитвам удоволствие да разбера отговора им. Въпроси като “Колко голям е всъщност леденият континент?”, “Защо е изкривен?” или “Какво би се случило ако целия лед на Антарктида се разтопи?”, “Кой и кога за първи път открива този непознат, но толкова интересен континент?”, “Какво представлява северното сияние?” и много други подобни забавни, интересни неща, чиито отговори не само ме усмихнаха, но някой дори успяха да ме изненадат. И тук говоря за себе си, защото за децата всичко беше ново и някак изключително впечатляващо.

Още с първото четене ми беше изключително трудно да убедя Александра, че няма как да прочетем цялата книга на един път (а и едва ли ще успее да осмисли цялата информация, ако и я вкарам в главичката наведнъж). Честно – нямам идея как я убедих, при все, че почти стигна до плач от любопитство какво ще открием на следващата страница 😊 Някак успях да я убедя обаче и поемахме информацията на малки хапки, коментирайки всичко, което сме научили и допитвайки се до баща им за неща, които бяха нови за мен.

Днес, когато вече сме изчели цялата енциклопедия от корица до корица вече 3 пъти, продължаваме да четем, но вече започваме избираемо да четем отделни неща, които са направили по-силно впечатление на децата или към които те просто имат сантимент и искат да се върнат отново 😊 И мечтаем, всички у дома мечтаем за едно мразовито, но изпълнено с приключения пътешествие до най-южната възможна за посещение точка на нашето земно кълбо (а дали е наистина най-южната?!) 😊

Ако все още не сте попадали на “А като Антарктида”, не я пропускайте, следващия път, когато влезете в книжарница. Не ви подбутвам да я купувате ей така, само защото ние у дома буквално се влюбихме в нея. Но искрено ви насърчавам поне да я разлистите. Тя сама ще ви убеди, че имате нужда от нея, така както убеди мен (а предполагам и много други нейни читатели).

П.п. Книгата е носител на много награди: тази на чешките учители (SUK – Всички четем), Златна лента на IBBY за най-добра книга на годината, наградата Magnesia Litera за най-добра чешка книга за деца и юноши. А немското издание получава престижната награда за младежка литература в категория нехудожествена литература – Deutscher Jugendliteraturpreis.