Снежната кралица

Четенето на приказки вечер преди лягане е един от най-вълшебните ми спомени от детството. Нещо, което опитах да пренеса и в детството на моите мъници. Приказките на Ханс Кристиан Андерсен са сред историите, които си спомням с огромно умиление и вълнение от времето, когато аз бях дете. Да, Андерсеновите приказки са различни от повечето детски приказки. Те са мрачни и изпълнени с какво ли не – от неочаквани зеленчуци в леглото, през зла магия, до смърт … И тук дори нямам предвид оригиналните текстове, а версиите, подходящи за деца.

Децата, обаче, сякаш нямат проблем с целия този мрак (или поне това е моят опит с приказките на Андерсен). Това е и причината смело да изчета с тях най-новото издание на приказката “Снежната кралица” , което излезе дни преди края на 2023-та година от обичните ми Миранда.

Книгата е невероятно красива! Илюстрациите са някаква невероятна комбинация от реалистично представяне на героите и историята, обогатено с магията, вплетена в приказката (това шантаво обяснение е най-близкото, до това, което виждам и успявам да опиша с думи). Изглеждат така сякаш всеки момент ще ти заговорят и ще ти разкажат историята. Толкова реалистични са.

Историята, вярвам, е добре позната за всички и е една от най-любимите ми. Когато парче стъкло от Дяволското огледало, счупено отдавна, попада в окото и сърцето на Кай, той попада под магията на Снежната кралица. Това го прави зъл и отмъстителен и го подтиква да напасне дома си с нетърпение. Герда, неговата най-добра приятелка, тръгва да го търси, готова на всичко, за да го върне у дома. Тяхната силна обич е това, което прави тази приказка толкова специална и обичана от мен 😊 А имайки предвид, че у дома си имам момиче и момче, някак си естествено ми идват мечтите за това обичта между Алекс и Коко да бъде някой ден като тази на Герда към Кай ❤️

Това е и една от основните теми, които коментирахме с децата. Забелязала съм, че някак си, когато видят примери за силна обич (дори и да са просто от приказка), после известно време показват обичта си един към друг повече 😁 Та, предполагам се сещате, че се обичат повече след всеки почит на “Снежната кралица” 😁

Трябва да призная, че малко се поуплашиха от стъклото в сърцето на Кай, което е и причината да избера да я четем винаги във време, в което имаме възможност да я прочетем до края. За да могат да останат с усещането за хубав край и знанието за силата на обичта ❤️ Дали заради това, или заради прекрасните илюстрации, но книгата много бързо им стана любима и доста често ги хващам как просто я разлистват и разглеждат. Понякога Алексчето зачита части, но обикновено аз я дочитам до края. Винаги, обаче, завършваме с разговори за силата на обичта, която е способна да спаси човек ❤️