Котоловец, Андрей Усачов
Да си призная, аз НЕ съм израснала с книгите на известните руски писатели, както са повечето хора от обкръжението ми. Въпреки това, нямам нищо против тях – реално качеството няма държава ☺️ Децата обаче се запалват супер лесно по всяка нова книга с логото на издателство Миранда. Такава е и “Котоловец” на руския писател Андрей Усачов. Книгата грабна вниманието ни (и това на децата, но и моето) с илюстрациите ли по-конкретно с котетата на корицата, които много напомнят за Попмпон (любим и обичан котарак у дома). Книгата не е за Помпон, но пък е илюстрирана от същия илюстратор – чичо Коля Воронцов и следователно, носи същата енергия и усмивки ☺️
В “Котоловец”, както и името подсказва, главните действащи лица са котки ☺️ Всъщност действието започва в с. Котево, което е изоставено от хора и животни. Само котките са останали да живеят там, защото както знаем котките се привързват към дома, а не към хората 😁
Седмица, след като всички си тръгнали, котките в Котево започнали да изнемогват. Селото станало пусто и скучно. Нямало храна (мишките също си тръгнали с хората). Един ден котараците Котаускас и Афоня откриват една стара лодка и решават да я стегнат и да се отправят на … риболов ☺️
В един момент се оказва, че с тях пътува и един малък мишок – Ловкер. Ловкер, макар и с малки размери оказва огромна помощ на двамата котараци-моряци, като спасява “корабът” им по потъване при един сблъсък със … скала ☺️ След скалата, мореплавателите се оказват и върху кит … След много перипетии, обаче тримата моряци се завръщат у дома с богат улов и за посрещнати с фамфари в село Котево.
С фланелки моряшки
и горди опашки
котоловците идат юнашки!
Това е само началото на книгата с щурите приключения на моряците от корабът “Котоловец”. Книжката съдържа общо четири истории с котараците-моряци. Първата, за която ви споделих по-горе, както и история и за пътуването на смелите котаци до Северния полюс, история за влюбения Афоня и пътешествието в търсене на златната рибка и последната история пък разказва за сватбеното пътешествие (на Афоня и Мариана, в компанията на Котаускас и мишлето Ловкер).
Всичките четири истории са супер забавни и Алексчето директно започна уж само да прегледа за какво става въпрос и на един дъх, след училище беше прочела първата история и не искаше да оставя книжката (едва я навих да си легне и да дочита в следващите дни). Прочете я сама за отрицателно време – първо самичка, после я чете и на Коко 😁
Историите са толкова леки и забавни, а в комбинация с пъстрите илюстрации правят четенето истински увлекателно. Алексчето все още се плаши от по-големи текстове, но “Котоловец” я прочете без самата тя да се усети колко лесно и бързо се случи ☺️
