Тайният орден на мускетарите, Елен Делфорж и Кантен Гребан

Когато става въпрос за Кантен Гребан – аз съм пристрастна! Не само, защото аз изключително много харесвам прекрасните му илюстрации, но и защото те учат децата на вкус и око за красивото. Особено на фона на цялата пошлост, която ни заобикаля ежедневно – смятам, че е важно да научим децата си да виждат красивото и стойностното, и да могат да то различат от другото …

Та, видя ли книга, на която илюстратор е Кантен Гребан – вече съм знам, че заслужава внимание. Обаче Кантен Гребан в комбинация с Елен Делфорж (авторката на книгите “Мама”, “Татко” и “Любов”)- това вече е сигурна комбинация за нещо невероятно . Най-новото им творение се казва “Тайният орден на мускетарите” и вече е насочено към деца, които не се плашат от по-обемните романи. Книгата достъига до българския читател отново благодарение на издателство “Дъбови листа” и е цяло съкровище – твърди корици, хубава гланцирана/матова хартия и, разбира се, шрифт, които е подходящ за малки читатели ☺️

Освен прекрасното оформление, това, което прави книгата истински специална е всъщност историята, която разказва; въпросите, които буди и емоциите, които се зараждат у четящия ☺️

“Тайният орден на мускетарите” разказва историята на Хюго, които винаги е мечтал да стане мускетар. За да се случи това, обаче, Хюго знае, че трябва да стигне до Париж и да се представи пред капитана на мускетарите – мадам Дьо Тревил. В момента, в който малкия заек напуска родния си дом, приключението започва 🙂 В Париж Хюго трябва да положи клетва за мускетар и да си даде сметка/осъзнае защо иска да бъде мускетар.

Изпратен на специална мисия да открие страшния Звяр, Хюго открива нови приятели – Клео, Луи и Камий. Дали ще се справят оставям на вас да разберете, докато четете прекрасната история.

“Тайният орден на мускетарите” е първата детска книга на дуото Гребан и Делфорж, но въпреки, че е насочена към децата, историята й е такава, която аз бих препоръчала и на техните родители. В историята много деликатно са вплетени теми като това, че всеки е различен (героите имат различни дарби), но в нашата различност много по-лесно намираме хората, с които се допълваме и заедно правим видима цялата картина на пъзела, наречен живот.

А децата толкова лесно потънаха в сюжета, лутайки се между всякакви загадки, шантави герои (малка фея, говорещи мебели, тайни врати и още много други), че едва ги убедих да лягат първата вечер и да дочетат книгата на следващия ден 😁

Започнаха я с Алекс, но аз им я дочетох, защото толкова силно ме грабна и мен (докато слушах Алексчето са я чете), че реших да я прочетем заедно ❤️ Просто темите за семейството, за приятелството, за зверовете, маскирани като приятели и приятелите, които света вижда като зверове … Толкова силно ме докосна тази книга 😀, толкова дълбоко стигна – през сървщцето до душата ми ❤️ И най-хубавото е, че виждам, че и децата не остават безразлични. Задават въпроси, обсъждаме герои, ситуации … Мислят на какво (или кого) от тяхното обкръжение и ежедневие им напомнят различните герои и ситуации …

Такива книги ни трябват и за децата и за възрастните. Книги, които не те оставят безразличен, а те поглъщат целия.