В СВЕТА НА КНИГИТЕ,  мама чете

Просто поредната безследно изчезнала, Джилиан Макалистър

Когато прочетох “Не тук и не сега” не знаех къде се намирам още доста време … Вече година по-късно, все още тази книга е една от най-впечатляващите, кито съм чела някога. Все още ме държи също толкова силно, колкото и когато я приключих и все още една от най-прпоръчваните от мен книги е именно тя. Предвид колко МНОГО бях впечатлена от първия ми досег с писането на Джилиън Макалистър, можете да си представите вълнението ми, когато разбрах че излиза втора нейна книга на български език ☺️ Започнах я почти веднага, след като си я купих … и ми беше изключително трудна за четене. Не за друго, а защото е толкова увличаща, че буквално потъвах в историята всеки път, когато отворех книгата да чета. Исках да разбра какво се случва нататък, но в същото време не исках да стигам до края, защото тогава ще трябва да изляза от историята за постоянно 🫣

Действието се развива в Портисхед, Съмърсет, където се срещаме Джулия Дей – отдадена майка на тийнейджър (Женевиев). Освен отдадена на дъщеря си, Джулия е отдадена и на работата си като следовател. Тя обича тръпката и удовлетворението да помага на хората и да разкрива престъпления. Това , съвсем естествено означава и че работното време на следователката далеч не е в рамките на нормалното. Нещо, което неизбежно се отразява и на семейния й живот.

И така една вечер, докато вечеря със семейството си, Джулия е извикана за разследването на изчезнало момиче – Оливия Джонсън.

Започвайки разследването, Джулия забелязва твърде много странни неща, като в определено моме случая започва прекалено много да напомня друг такъв от предходната година. Сейди, (момичето от предходния случай), обаче, така и не е открита.

Нещата стават още по-заплетени, когато Джулия се оказва принудена действа на обратно на личното си разбиране за морал и правота. Тя, обаче, няма друг избор, освен да потъпче всичките си вярвания и разбирания. И всичко това в името на безопасността на единственият човек, за когото би направила всичко – дъщеря й.


“… в момент на истинско нещастие някъде дълбоко в мозъка ти се отваря някаква стаичка и успяваш да се справиш. Да се справиш с неща, с които никога не си предполагал, че би могъл.”


Изнудване, лъжи, обрати и много, много емоции – всичко това се събрано в един невероятно грабващ и вълнуващ трилър, какъвто се оказа “Просто поредната безследно изчезнал”.

Джилиан Макалистър е писателка, която определено знае как да хване читателя и да го задържи въвлечен и вълнуващ се от началото до края на романа й. “Просто поредната безследно изчезнала” ме грабна още с първия ред и освен, че не ме пусна до края, ме остави без дъх, след като я прочетох.

Както вероятно ще се досетите, темата за това докъде е способен един родител да стигне в името на детето си, е тази, която ме докосна най-силно. Именно тази тема е емоционалната нотка, която придава на трилърите на Джилиан Макалистър едно много по-дълбоко усещане – бърка ти в душата и не можеш да останеш безразличен. Това е нещото, което кара читателя истински да се свърже с героите, да ги почувства и дори разбере, а заедно с тях – и цялата история.


“Ако някой ден станеш родител, ще имаш само бегла представа на какво ще си готов, за да предпазиш детето си, колко дълбока и чиста ще е любовта ти към него; и че ако някой ти каже: ” Скачай пред влака, за да го спасиш”, ще го направиш на мигаа, просто ей така. Без колебание.”


Към всичко това като добавим и моралното (или морално невъзможното) решение, пред което е изправена Джулия … стигаме до сърцето и душата на този роман и това, което го прави толкова невероятен, впечатляващ и вълнуващ.

Въпреки че вече се бях сблъскала с “Не тук и не сега”, просто не бях готова за всичко, което беше “Просто поредната безследно изчезнала”. Не съм вярвала, че е възможно така да се лутам из емоциите само в рамките на една страница – в един момент очите ми да се пълнят със сълзи от умиление, а в следващия да се усетя обзета от страх и паника. Но Джилиан Макалистър направи именно това – завърта те в един невероятен водовъртеж, от който никой не излиза сух …

След този втори сблъсък с писането на тази уникална авторка, не мисля, че е възможно тя някога да напише лоша или посредствена книга. Във всяка нова история се вижда растежа и развитието й като писател и аз просто нямам търпение Бениториал да ни срещнат със следващата нейна изключителна история. “просто поредната безследно изчезнала” определено е една от книгите, с които ще запомня тази книжна година ☺️

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.