Йелоуфейс, Р.Ф.Куанг

Поръчах книгата още с предварителните поръчки, като част от една страхотна кутия, която бяха подготвили от Orange books. Въпреки че я имам от известно време, отне ми време да се реша да я започна. Обаче когато я започнах, не можах да я оставя, докато не стигнах до края (а и известно време след това).

Историята в книгата ни среща с две “приятелки” от университета – Джун Хейуърд и Атина Лу. Общото между двете е, че са учили заедно в Йейл и двете преследват писателска кариера. За разлика от Джун, обаче в писателската си кариера Атина е постигнала всичко – книгите й са с невероятен успех и освен финансов успех, Атина за отрицателно време е получила и литературно признание, което я прави една доста богата писателка.

Джун и Атина не са особено близки, по-скоро познати отколкото приятелки, но една вечер, за да отпразнуват факта, че Атина е продала правата за екранизиране за последната си книга, двете жени се оказват пияни в луксозния апартамент на Атина в Ню Йорк. Атина решава двете да си направят палачинки и да се състезават кой колко може да изяде … Забавлявайки се, обаче Атина се задушава и умира пред очите на Джун. В хаотичните последици от нелепия инцидент Джун се озовава сама в апартамента на “приятелката си” и разглеждайки кабинета й се натъква на завършената първа чернова на нов роман на Атина. Романът е написан на ръчна пишеща машина, което означава, че няма цифрово копие и следователно – няма следи, че Атина изобщо е написала подобен роман.

След като го прочита, Джун решава, че съдбата е отредила тя да го редактира и да го превърне в сензация. След денонощната работа по черновата в продължение на седмици, романът вече е толкова на Джун, колкото и на Атина. След като изпраща завършения ръкопис на агента си, Джун пропуска да сподели за съавторството на Атина и книгата в крайна сметка е излиза с огромен успех под псевдонима Джунипър Сонг. По този начин агентите на Джун я дистанцират от предишната й (посредствена) творба, добавяйки към новия роман и усещане за автентичност на основната му тема – неизвестното участие и принос на китайски пленници в Първата световна война в Европа. С новия си роман, Джун най-накрая постига литературния успех, за който е мечтала толкова дълго и нищо не може да й го отнеме … Или може?

“Йелоуфейс” е изключителен роман! Грабна ме още с началото и ме държа в плен чак до края, странно впечатлена от дързостта и чистата липса на съвест и самосъзнание на главната героиня – Джун. Куанг пише по толкова невероятен начин, че хем си даваш сметка колко безочно се държи главната героиня, хем в същото време на моменти се хващах как й съчувствам (бррр). Но въпреки, че е олицетворение на човек, който смята, че светът трябва да се върти около нея и че всеки й е длъжен за нещо, не можех да й се наситя. С всяка глава нямах търпение да видя докъде може да стигне в оправданията и действията си, какъв шантав ход ще направи следващият път.

И все пак в никакъв момент не съжалявах и за Атина.

Не мога да кажа, че се надявах някой да се намеси и да разкрие измамата на Джун и да възстанови наследството на Атина, защото и тя не ми беше особено симпатична. Човек, който използва хората, техните най-лични преживявания и чувства, за своята собствена изгода, няма как да ми е приятен … Разбира се, възприятието за Атина идва почти изцяло от разказа на Джун за тяхното „приятелство“ , а тя със сигурност не е най-надеждният разказвач. Но въпреки това …

Извън конкретните герои, Йелоуфейс повдига и изключително сериозни, важни и актуални теми. Въпроси за наследството и културното присвояване или кой има право да разказва истории за историята на “различните” хора в обществото … Романът поставя фокус и върху расизма, но в различни форми. Такъв, какъвто го познаваме масово, но поставя въпроса дали не е вид расизъм към “оикновения човек” всичко, което се прави, за да не се чувстват “рзличните хора” различни или неприети от обществото.

“Още с излизането на “Последният фронт” съм жертва на хора като Кандис, Даяна, Адел, хора, които си въобразяват, че само защото са “подтиснати” и “маргинализирани” могат да правят и говорят каквото си искат. Че светът трябва да ги издига на пиедестал и да ги обсипва с възможности. Че расизмът с обратен знак е в реда на нещата.”

Толкова много има в този роман – грабна ме с първата страница и не ме остави намира седмици, след като вече съм я прочела. Продължавам да мисля върху всички теми и нюансите на “истината”, представени в романа, вече почти месец след като завърших книгата. И ме държи все така слно и ясно, както и докато я четох. Определено си заслужава прочита ☺️