Шах и мат – Али Хейзълуд

Да си призная честно Али Хейзълууд не е от авторите, които мога да кажа че истински харесвам и следя. Някак случайно (може би покрай много шум в социалните медии) попаднах на “Хипотеза за любов” и ми допадна до толкова, че не ме разочарова. Хареса ми колко лека и ненатоварваща беше (защото точно тогава търсех начин да изляза от друга доста тежка и замисляща книга). Хареса ми stem елемента, който в някаква степен дори ме накара да проверя истинността на някои неща ☺️ Не беше лоша като цяло. Когато прочетох следващата обаче (Love On the Brain) някак си ми дойде като повторение на предишната. Или не точно повторение, но … не ме грабна. Може би не я четох в правилни ямомент, не знам. Някак прекалено наивна ми се стори.

Поради този ми опит, много се чудех дали изобщо да чета “Шах и мат” (изд. Софтпрес), когато излезе. Впоследствие реших, че ще й дам шанс но на английски (на Kindle), защото не ми се даваха много пари за нещо, към което от началото подходим скептично. Прочетох я и след това си купих българското издание на Софтпрес, защото исках да я имам на хартия у дома … А и защото изданието е с прекрасен превод и ми беше истински приятно да я прочета отново и на български език ☺️

Като повечето романтични книги и т тази има любовна история. Освен нея, обаче има и много повече. Има силни приятелства, чисто човешките отношения в семейството, вътрешната борба на главната героиня, не само със себе си, страховете и раните от миналото, но и С (или по-точно ЗА) мечтите. Всичко това, в непрестанното присъствие на един по-различен “спорт” – шахът.

Мисля, че не само като читател, но и като родител, едно от основните неща, с които ме грабна романът беше именно играта на шах (както буквално, така и преносно) в книгата. Шахът, както всички знаем, e стартегическа игра, която развива логическото мислене, умението за планиране и разрешаване на проблеми и мозъка като цяло. Но за разлика от повечето занимния, шахът развива еднакво и двете полукълба на мозъка (нещо, което аз самата разбрах след като прочетох “Шах и мат” и се поразрових да науча малко повече, вече не толкова любителски, за играта) ☺️

Шахът в първия YA роман на Али Хейзълуд е толкова третия главен герой, на равно с Малъри и Нолан. И фокусът върху точно този трети главен герой е така изкусно поставен, че накара дори мен (която вече познавам шахът като игра и ми е приятно да играя любителски) да се поразровя и да науча повече не просто за правилата (основните вече ги знаех), но и за играта като цяло. Али Хейзълууд така завладяващо описва играта – от пресмятането на всеки ход до анализа на игата, след нейния край. Любовта на Малъри към играта, мисленето в няколко хода напред и опитите да предвиди мислите на другия играч, всичко това е така описано, че направо е заразителна. Светът цялото шах общество, от клубовете до съперничеството и турнирите, е изключително завладяващ и успя да ме накара да поискам да съм част от всичко това.

Наред с всичко това, героите са реалистично изградени. Да, на момента много дразнещи със самовглъбяването си или наивни, но някак истински – борещи се с всички сложни (или не толкова сложни, но изглеждащо огромни през очите на тийнейджъра) емоции, които е нормално да изпитва човек на тази възраст. От поледа на вече възрастен, всичко изглежда различно, но като се замисля аз каква съм била на 18 г. и емоциите, през които минавах (както и грандиозността, с която ги виждаха тийнейджърските ми очи) – романът е точно толкова истинен, колкото би го усетила точно YA аудиторията, към която е насочен.

Хареса ми! Наистина ми хареса и смятам, че имам какво да си вземе младежта от този романтичен роман ☺️