Да си призная честно Али Хейзълууд не е от авторите, които мога да кажа че истински харесвам и следя. Някак случайно (може би покрай много шум в социалните медии) попаднах на “Хипотеза за любов” и ми допадна до толкова, че не ме разочарова. Хареса ми колко лека и ненатоварваща беше (защото точно тогава търсех начин да изляза от друга доста тежка и замисляща книга). Хареса ми stem елемента, който в някаква степен дори ме накара да проверя истинността на някои неща ☺️ Не беше лоша като цяло. Когато прочетох следващата обаче (Love On the Brain) някак си ми дойде като повторение на предишната. Или не точно повторение, но … не…