Фред кучето еко патул и Фред – борец срещу сушата

Обожавам всичко, което издават от издателство Timelines. Смисъл – нямат слаба детска книга (поне според мен), да не говорим колко много внимание обръща Боби на всеки детайл – от качествената хартия и твърдите корици, до покритието на въпросните корици, което дава усещане сякаш докосваш кадифе. Още с първия досег всички книги с това покритие влизат в графата “любими” на Александра, която преди да започне да чете нещо, винаги първо минава с длан по корицата (да я усети ипочувства тази книга), после през илюстрациите и чак накрая сяда в готовност да види за какво се разказва.

Лирическо отклонение: изкрено ми пълни душата да я наблюдавам всеки път, която минава през този толкова сладък и нежен ритуал, който си е създала ❤️ Сякаш първоначално сърцето й разговаря с книгата и чак след това позволява на очите и мозъка да се докоснат до историята 😊

Та, имайки този ритуал, можете да си представите предполагам, колко любими й стават още на първи допир, книгите на издателство Timelines. То аз се влюбвам в усещането, какво остава за едно малко човече, което те първа открива света 😊

Но да се върна на поредиата, за която започнах да ви споделям 😁 Фред е едно голямо куче, което е много специално, защото е куче, което мисли за оцеляването на Земята и природата на нея. Идеите му са … особени (особбено ако питате неговите стопани), но въпреки, че не винаги нещата е получават така, както Фред ги е планирал, той не се отказва. А май това е и основното общо между него и децата (към които са насочени книгите от поредицата) по принцип – ентусиазмът, с който се захващат и правят нещата, които са си наумили 😁

Иначе с Фред се запознавахме заедно с децата. Този път Алекс не чете сама, а я четохме двете, като се редувахме (Мисля, че това чете заедно е нещото, което ще ми липсва особено много, когато порастне още малко и реши, че вече може всичко да си върши сама. Затова и се радвам и възползвам от всеки момент, в който все още има нужда от мен, хихи 😊). Та, благодарение на това, че ги четохме заедно (една след друга, понеже трябваше да знаем какво се случва и във втората), имахме възможност да си говорим по темата. Вероятно някои от вас знаят, че темата за опазването на природата не ни е чужда у дома. Имаме си кофи за разделно събиране на боклука; събираме капачки и кенчета за детски линейки; стараем се да намалим използването на пластмаса и еднократни неща от бита, до минимум… Въпреки това, имаше теми, които отворихме и бяха нови в някаква степен. Или поне децата ги погледнаха под нов по-различен ъгъл. Например спирането на водата, докато се мият зъбите, използването на достатъчно количество тоалетна хартия (а не цялата ролка) и други подобни битови неща, които ако всеки прави – ще запазим планетата ни достатъчно дълго жива …

Поплакахме си … обикновено темата за опазването на Земята й действа така на Алексчето – става й мъчно и се ядосва на хората. В тези моменти започваме да говорим за това какво можем ние да направим и така …

За мен, като родител (отново четох книгите самичка, защото Алексчето все по-малко има нужда от моята помощ), е особена важност темата, която е залегнала в основата на поредицата за Фред, а именно – екологията и опазването на планетата ни. И както е описано още в анотацията на едната книга за Фред:

Всеки може да се грижи за околната среда, независимо своята възраст и… порода!
(…) Екологичната грамотност на най-малките е най-добрият начин да спасим нашата планета.

Фред – борец срещу сушата