-
Фред кучето еко патул и Фред – борец срещу сушата
Обожавам всичко, което издават от издателство Timelines. Смисъл – нямат слаба детска книга (поне според мен), да не говорим колко много внимание обръща Боби на всеки детайл – от качествената хартия и твърдите корици, до покритието на въпросните корици, което дава усещане сякаш докосваш кадифе. Още с първия досег всички книги с това покритие влизат в графата “любими” на Александра, която преди да започне да чете нещо, винаги първо минава с длан по корицата (да я усети ипочувства тази книга), после през илюстрациите и чак накрая сяда в готовност да види за какво се разказва. Лирическо отклонение: изкрено ми пълни душата да я наблюдавам всеки път, която минава през този…
-
“Нали ти казах, че моята магия ще бъде незабравима?”
Има ли момичета, които да не са минавали през моментът, в който искат да бъдат вещици? Ако има – аз не съм от тях, а и Алесчето (дъщеря на майка си 😁) също. А прочитайки “Дневникът на вещицата по неволя” (изд. Асеневци), сякаш Алесандра още повече се влюби в идеята за малките момичета, които стават вещици (по неволя или съвсем осъзнато и по тяхно желание). Имайки предвид това, предполагам можете да си представите реакцията ни (и тази на Алекс, но и моята) като видяхме, че издателство Асеневци пускат още една детска книга на тема вещици (и подходяща за деца на 7г.) . Признавам си, че и двете се влюбихме първо…
-
…не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…
Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това. И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно…
-
Фуриите на Маделин Ру
Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…
-
“Честно казано” – прозорец в света на глухите
Има книги, които се насилваш да прочетеш, защото са толкова безлични и безинтересни, че се чудиш защо си го причиняваш. Има и такива, които прочиташ, но почти веднага след като затвориш корицата, забравяш за какво е ставало въпрос вътре. Има, обаче, и другият вид книги. Тези, които те грабват ! Тези, които остават в съзнанието ти дълго, след като си приключил с четенето им. Точно такава книга е и “Честно казано” на Сара Нович, която достига до българския читател благодарение на издателство Лемур! Сара Нович не пише леки, развлекателни книги. Тя директно фокусира погледа на читателя върху наболели, сериозни теми. Теми, за които предпочитаме да си затваряме очите, щом “не…
-
Струваше ми се важно да продължавам да вървя, но краката ми бяха вдървени от шока …
Последната книга, която прочетох точно преди Коледа е “Момиче на Война” на Сара Нович, която излиза на българският пазар под логото на издателство Лемур. Признавам сиз че първоначално нямах идея каква е основната тема. Габна ме изключително красивата корица. След като я прочетох, обаче, мога смело да заявя, че книгата, е, меко казано, зашеметяваща. За разлика от повечето книги на тема война. които излязоха през последните 2-3 години, тази не е посветена на Първат или Втората световна война, а на една друга, за която сякаш няма достатъчно гласност, война. Война, която е много по-близка до нас, а именно тази в бивша Югославия, с която започва разпада на голямата Балканска държава.…
-
“Мога да чета” … или началото на пътя на Алекс към самостоятелно четене
В края на лятото издателство Таймлайнс избухна с множество нови заглавия (някои в партньорство с издателство Дакелче, за част от които вече ви споделих), сред които е и (любима за мен, като родител на момиче в редучилищна възраст) поредицата “Мога да чета”. Поредицата е изключително впечатляваща, поне по моето не-професионално мнение. В момента можете да откриете едва първите пет книги от поредицата (Аня и призракът, Невидимите писма, Слон в стъкларски магазин, Съкровище на медения хълм и Фиорд и изчезналата огърлица). Книгите не са от най-известните, но именно това ги прави истински съкровища, защото всяка история носи по мъничко от магията на Полша (каквито са и по народност авторите) 😊 Всяка…
-
За цветята и книгите … с любов!
Вече не веднъж съм споделяла за голямата любов на Александра към растенията, дърветата и цветята. Дали заради тази й любов или заради огромното любопитство, което таи в себе си, но винаги ме е питала да й разказвам и обяснявам за различните цветя. Аз, за съжаление, не съ експерт и постоянно търся информация в интернет, с която да мога да отговоря на безбройните въпроси, с които ме залива Алекс. За много от нещата в други сфери (космос, планетата земя, открития и откриватели) успявам да намеря енциклопедия по темата и не само да отговоря на конкретния въпрос, но и да мога да покажа картинките, които съпътстват текста в дадената енциклопедия. И определено…
-
“Пътечки”
Вероятно много от вас знаят за моя специален сантимент към издателство Таймлайнс и всичко, което излиза под тяхното лого. Вероятно, ако сте имали възможността да се докоснете до нещо излязло от тях, вие съо сте успяли да се влюбите така безрезервно. Дали обаче сте чували за издателство Дакелче? Ако не сте, искрено ви препоръчвам да се отбиете дали в сайта им, дали на някой Книжен панаиер в тяхната шатра. Книгите както на Таймпайнс, така и Дакелче, че са типичните детски книги, с типичните излюстрации. Книгите излизащи от тези две издателства са много различни и 100%-тово учат младия читател/слуател не само да познава хубавата литература, но и да разпознава красивото в…
-
Времето минава неусетно в компанията на тати и детектива Пиер
Привлякох ли вниманието Ви с това заглавие? 😊 Истината е, че тази година си дадох сметка колко МНОГО време Александра остава концентрирана, когато с баща й (някак се им стана традиция с него да минават през този вид книги) в книгити с различни видове лабиринти и загадки. Първата подобна книга, с която се сдобихме у дома беше “Кодово наименование: Загадки на всеки етаж” на издателство Миранда (за която вече съм ви споделяла 😊 ). Още с тази първа книга някак си с баща й направиха ешаването на заплетени загадки и различни мистериозни случаи като “тяхното си нещо” (като наред с това правят и различни експерименти из вкъщи де, но за…
