Струваше ми се важно да продължавам да вървя, но краката ми бяха вдървени от шока …

Последната книга, която прочетох точно преди Коледа е “Момиче на Война” на Сара Нович, която излиза на българският пазар под логото на издателство Лемур. Признавам сиз че първоначално нямах идея каква е основната тема. Габна ме изключително красивата корица.

След като я прочетох, обаче, мога смело да заявя, че книгата, е, меко казано, зашеметяваща. За разлика от повечето книги на тема война. които излязоха през последните 2-3 години, тази не е посветена на Първат или Втората световна война, а на една друга, за която сякаш няма достатъчно гласност, война. Война, която е много по-близка до нас, а именно тази в бивша Югославия, с която започва разпада на голямата Балканска държава. Война, която много хора все още живо си спомнят.

Аз самата, нямам някакъв ясен спомен (била съм много малка все още), но си спомнямам за сблъсъците в Косово (които последват хърватските размирици) и съм щастлива, че има такива книги, които да не ни позволяват да забравим! Струва ми се особено ценно и важно да помним и да си припомняме всичко това именно сега – в условията на война, която се случва съвсем близо, макар и не толкова, колкото тази, за която говори Сара Нович.

Книгата разказва за живота на едно дете, чието детство се превърща в кошмар, след започването на войната в Югославия. Романът е структуриран в четири части, като в първата ни превежда от безгрижното детство на Ана Юрич, през разболяването на малката й сестра (съпроводено с началото на конфликта между сърби и хървати, до безумната (още не ми го побира главата как е възможно?!) загуба на семейството й. Последното промена живота на едва 10-годишната Ана завинаги. Четейки тази едва първа част от книгата, носеща някакво усещане за спокойствие, въпреки събтията, краят й буквално ме остави без дъх! Мисля, че се върнах поне 2-3 пъти да прочета последните десетина страници от рази едва начална част, за да осмисля какво се случи и случи ли се наистина.

Преходът към втората час е рязък, което прави цялото преживяване на книгата и трагедиите в нея още по-сюрреалистично. Самата втора част е посветена на живота на оцеляото дете, което вече е на 20 години, спасено и приютено отвъд океана. И макар да звучи идилистично, темата на втората част от романа всъщност е за следите, които остават в психиката на детето преживяло войната, поставяйки въпроса за това как всъщност се спряваш с подобни спомени, с подобни кошмари … Как продължаваш да живееш и намираш смисъл във всичко около теб, след всичко, което си видял на едва десет-годишна възраст?!

Признавам си – не знам как едно дете оцелява и остава с разума си след всичко това. Не знам как възрастен остава психически цял и уравновесен човек, а какво остава за дете …

– Спа ли добре снощи? – попита ме Лора на другата сутрин.

– Лош сън.

– Май те чух да викаш.

(…) Като бях малка я будех по няколко пъти на седмица по този начин.

“Момиче на война” – II Сомнамбул, Сара Нович

В третата част от романът ни връща отново в Харватия, разказвайки за времето на Ана като дете-войник и бягството й в САЩ. Част, която отваря темата за децата-войни и факта, че за тях войната (или по-точно участието в нея) не е избор. То е нещо, което трябва да се направи, за да оцелееш, за да имаш поне някакъв шанс да имаш бъдеще.

В четвъртата, последна част от повествованието, авторката ни връща отново в Хърватия, за да може вече 20-годишната Ана да се изправи срещу кошмарите си и да опита да продължи живота си от там, където сякаш е спрял …

Знам, че книгата е художествена измислица и въпреки това осъзнавам и колко много истинност има в нея. Истинност, която те хваща за гърлото и не ти дава мира.

Знаете ли, има една особена магия в книгите на Лемур. Не са за всеки, ако трябва да съм честна… Защото ако човек си търси някоя лека книжка, с която просто да убиете малко време или да се разсее от ежедневието си, няма да я намери при Лемур. Всичките им книги спират дъха и оставят тежка следа в душата на читателя, заради голяма дълбочина и духа, който носят … Всичко, което съм прочела, излязло с тяхното лого, ме е оставило не просто мислеща, но … особено чувстваща и зашеметена. Книги, които , макар и трудни за преглъжане, смята, че е важно да бъдат прочетени.

“Момиче на война” не е изключение и въпреки това ми се иска да има повече като нея, за да не забравяме. Защото ако помнехме, нямаше да повтаряме тези грешки и нямаше да остават осиротели деца по света, които да се чудят как да оцелеят психически и да продължат някак живота си след целия ужас на войната…