“Да изпредеш зората”, Елизабет Лим

Днес ви потапям в една азиатска приказка с първата творба на Елизабет Лим – “Да изпредеш зората”. Да, правилно прочетохте – първата. Поредицата “Кръвта на звездите” е първата, която Елизабет Лим пише, но Станислава от издателство Noble star books сподели, че на нея емоционално и се струва, че е по-добре българския читател да ги прочете на обратно – първо поредицата за жеравите и после ази за звездите. И да ви кажа, четейки “Да изпредеш зората” я разбирам напълно защо е взела това решение ☺️ И двете поредици са прекрасни и приказни. И двете ни потапят в азиатската митология. Но сякаш “Да изпредеш зората” нямаше да позволи на “Шест алени жерава” да изгрее достатъчно, ако я бях прочела първа.

“Да изпредеш зората” е един невероятен YA фентъзи роман, който ме плени напълно. Потапяща ни в една вълшебна приказка за далечни страни и времена, писането на Елизабет Лим отново ме грабна още с първите редове. Хареса ми почти всичко в книгата! Харесах света и начина, по който е изграден. Елизабет Лим умее да създава истински красиви и богати светове. А в “Да изпредеш зората” пътуването заедно с двата ни основни герои е толкова вълнуващо, до места, които дори не съм си и представяла … Места, които успях да видя много ясно., с цялата им магия и красота, благодарение на прекрасния език, който използва авторката. 

“Да изпредеш зората” ни среща с Майя, която е необикновена шивачка. За съжаление, тя също така е жена, което означава, че никога няма да й бъде позволен ранг майстор шивач – наименование, което би й позволило да подкрепя болния си баща и осакатения във войната й брат. Когато кралска призовка изисква мъжки член на нейното семейство да пътува до двореца, за да се състезава за позицията на кралски шивач, Мая обаче решава да се дегизира като момче и тя да бъде представителя на нейното семейство на състезанието. В двореца Мая и другите състезатели са поставени на поредица задачи, коя от коя по-трудни, дадени им от годеницата на императора.

За последното предизвикателство Майя трябва да направи три рокли, всяка от които включва магически елемент – смеха на слънцето, сълзите на луната и кръвта на звездите. Младата шивачка разполага с 3 месеца, за да събере нужните и магически съставки и да изработи. За щастие, обаче, тя няма да е сама, защото  придворният чародей и личният магьосник на императора (а и единствения, койо знае тайната на Майя), е решил да й помогне и да я придружи в мисията й. Самия придворен чародей си има своите собствените си тайни, но Майя е наясно, че се нуждае от цялата помощ, която може да получи, ако иска да успее в мисията си. Освен това, той е един от малкото хора, които забелязват специалната ножица, с която разполага Майа и може би знае в какво се състои магияа на тази ножица…

Наред със света много харесах и героите. Майя е наистина истински цветен и вълнуващ главен герой. Наред с крехкостта на женския образ, Майя носи и силата на женския дух. Страшно много ми хареса ценностната й система – това колко обичаше и ценеше семейството и беше способна на всичко за тях. Дори на това да се представя за мъж цял живот, в случай че се справи с предизвикателствата и стане кралския шивач. Хареса ми колко беше директна в ситуациите, в които беше напълно наясно какво иска ☺️ Една страстна и решителна героиня, която е по-детски наивна на моменти (което за моя опит на моменти ми беше една идея по-наивно, но предвид че романът е насочен към по-тийн аудиторията, сякаш се вписваше точно като характер ☺️)

Много харесах и Идън, както и лейди Сарнай и нямам търпение да видя как ще се развият тези два персонажа във втората част на дилогията.

Идън го харесах още докато беше “заядливия вълшебник” и дори тогава се виждаше, че не е безразличен към страданието на другите и че има усет за специалните хора около него.

Лейди Сарнай определено остана малко в сянка и в “Да изпредеш зората” видяхме някаква изключително малка частица от това, което има потенциал да бъде. Особено силно събуди интересът ми това, че тя ненавижда магията и самата тя сякаш не е подвластна на “омагьосване”. Силно се надявам в следващата част Елизабет Лим да й даде поле за изява ☺️

Най-много от всичко, обаче ми хареса това да се потопя отново в магията на азиатската митология и легенди. Тук светът сякаш има лек досег с този от “Пътят на подправките”, защото се говори за този път, макар магията да е различна от тази в книгата на Мая Ибрахим. Просто Елизабет Лим изгражда съвършенно един вълшебен свят, изпълнен с легенди, митове, демони и проклятия и много специалната връзка между магия и шивачество, която истински ме впечатли.  Цялата история с магическите рокли, вплели смеха на слънцето, сълзите на луната и кръвта на звездите е меко казано впечатляваща!

Има нещо истински мистично и магично в тази история. Цялата книга е като някаква далечна приказка, в която се потопих с огромно удоволствие! Толкова красиво написана, изобретателна и толкова цветна – докато четях, имах чувството, че съм залята от живите цветове, материите и магията, с които Лим изпълва историята 😍