Финал, Стефани Гарбър
“Финал” е третата книга от поредицата на Стефани Гарбър “Каравал” и честно казано ми става малко мъчно, че приключих с тази шантава игра на име Каравал 🙂 Стефани Гарбър определено умее да изгражда фантастични светове, които да грабнат читателя и да го оставят в техен плен дълго, след като е приключил книгите й.
“Всяка история има четири части: начало, среда, почти-край и истински край.”
Докато първите два романа от поредицата представят на читателя две различни гледни точки на случващото се – тази на Скарлет в първия и тази на сестра й Донатела (във втория), то третия роман разделя разказа на историята между двете сестри, което, пък, дава много по-широк поглед на читателя върху всичко, което се случва. В края на втората книга Легендата освобождава орисиите, затворени една могъща вещица в тесте карти. Легендата ги пусна, за да спаси Тела, давайки й отговора и кой всъщност стои зад псевдонима, с който се свързва Каравала изобщо. Действието във “Финал” обаче не започва веднага след края на втората книга, а цели два месеца по-късно. За изминалото време Легендата се свързва с Тела само в нейните сънища, Джулиан, пък, е изчезнал безследно, оставяйки Скарлет сама, а майката на Скарлет и Донатела остава все още дълбоко заспала. Междувременно освободените орисии също спят или събират сили, но сякаш все още никой не прави нищо, с което да се справи с тях. Накратко, Каравалът е приключил, но изглежда, е започнала най-великата игра. Този път зрители няма. Oстанали са единствено онези, които ще спечелят, и онези, които ще изгубят всичко.
Повечето хора се отказват в частта от историята, където нещата са най-лоши, когато ситуацията изглежда безнадеждна, но именно там е мястото, където надеждата е най-необходима.
“Финал” беше заключението, от което се нуждаеше таз поредица. Беше завладяващ, напрегнат и вълшебен роман. Всичко, което очаквах от Стефани Гарбър и дори повече. Много ми хареса, как разказът беше разделен между сестрите Драгна и през погледа на всяка от тях читателя ставаше свидетел на различните пътища, които поемаха Тела и Скарлет. Не само сестрите, но и останалите герои в трилогията израстват още повече в третата книга, постепенно осъзнавайки какво искат от живота си всъщност.
Преживявайки “Финал”, читателя става свидетел отов она какви ли не магии. Разбираме повече за орисиите, които успяват да изкривят реалността до неузнаваемост. Едно от нещата, които истински обикнах в тази поредица е именно това – очаква неочакваното, защото в Каравл всичко е възможно, но е винаги това, което виждаш е реалността. Магията и в тази трета книга е толкова красива и безкрайна, както и в първите две. Неусетно повежда читателя в свят на безкрайни възможности, позволявайки му да се изгуби в историята.
Що се отнася до края – хареса ми. Мисля, че това е края, на който подсъзнателно аз самата се надявах. Хем историята за всеки от героите беше е добре “приключена”, хем няколко врати останаха отворени за бъдещо развитие.
Беше истинско приключение тази поредица! Беше чиста магия, уникална приказка и невероятно емоционално пътешествие. Стефани Гарбър определено умее да накара читателя да се потопи в историите й, използвайки всичките си сетива. Във всеки един момент докато четях книгите от поредицата “Каравал”, можех просто да затворя очи и да почувствам всичко, сякаш е истинско и се случва около мен … Вече нямам търпение да се потопя в следващата нейна история ❤️