По пътя към самостоятелното четене (нашата история)
Вече съм ви споменавала, че през последните няколко месеца, Александра все по-настойчиво изразява желание да се научи да чете сама. Една от грешките, които си отчитам е, че не започнахме с обяснение за това какво е звук, буква, сричка, дума, изречение и текст. Директно започнахме да помагаме на Алекс да прочете някоя и друга дума, скрита в книгите “за лека нощ” или тези, с които прекарваме времето си през почивните дни.
Истината е, че Павлин си даде сметка, че опитвайки се да се полезни на Алекс, сме започнали от средата. И така, преди 3 месеца започнахме отначало с обяснението какво е звук, какво е буква и каква е разликата. После минахме на срички, думи и изречения с кратки обяснения (които все още си повтаряме от време на време, за да не ги забравяме и двете). Така постепенно започнахме пътя към самостоятелното четене съвсем от нулата и отначало (отново само в моментите, в които Алекс е изявявала желание). Започнахме от буквите и звуците, които им кореспондират. Преминахме през съчетаването на няколко звука в сричка. Тук изключително много помогна комплекта на издателство Таймлайнс – “Срички”. В комплекта са включени 48 различни думи в двойно повече карти (за всяка дума са отредени по две карти). Думите са с различна сложност, като има дори думи, завършващи на беззвучни съгласни (които са бозначени със специален символ, за да са лесни за разпознаване от детето). Върху едната карта визуално е показано произнасянето при разделяне на срички (думата е изписана на срички с печатни малки букви и помощни дъгички под всяка сричка, което улеснява децата в това да разберат от коя до коя буква е една сричка и къде започва следващата). На втората карта за всяка дума със специални символи е обозначено какво се чува и какво е правилно да се изпише.
Комплекта е толкова хубав и толкова много помогна у дома, че почти веднага щом видях напредъка и желанието на Алекс да се занимава, купих други два такива комплекта и ги занесохме в училище. Може би съм споделяла вече, че Александра е в предучилищна група в училище и за щастие класната й има огромно желание да се занимава с децата, та беше изключително щастлива като им занесохме картите. Така в процеса “учим се да четем” помага и учителката в училище, което прави нещата още по-лесни у дома.
Посрепенно започнахме да излизаме извън тези 48 думи и тук на помощ се включи невероятния Буквар на издателство Крокотак. Букварът ми беше препоръчан от приятелка, чиито деца четат изключително много и на която вярвам безрезервно 🙂 Букварът на Крокотак даде малко повече увереност на Алекс (думите са различни от тези в комплекта на Таймлайнс, като в Буквара вече са подредени в кратки изречения). Постепенно тя започна да чете и отделни думи от заобикалящата я среда (както вкъщи, така и навън). Когато сме в магазина – тя ми показва къде пише “Детски дрехи” например, или “Пробна”, “Каса”, “Изход”. Когато пазаруваме за вечеря – започва да чете по етикетите на продуктите, които купуваме. Сядаме на масата и тя хваща сока, който ще пие и първо прочита думите, изписани с големи букви и едва точгаза посяга да пие от него. Когато се вози в колата, тихичко чете думите по билбордите и табелите по сградите.
У дома вече търси (и успява доста добре сама да си подбере) книги с шрифт, който разбира и успява да прочете цяла страница без почивка. В началото четеше механично, без да се замисля за смисъла на това, което чете. Но след всяко изречение, аз я питам какво е било изречението (цялото). След няколко изречения, ги поватаря от първото до последното прочетено, за да съм сигурна, че не чете вече механично, а мисли за това, което прочита.
Чете на глас, буква по буква, с кратки паузи в края на всяка сричка от думата, която се опитва да прочете. Става бавно и се иска много търпение (както от страна на детето, така и на човека, който му помага да премине по този така светъл път към книгите). Обаче не мога да ви опиша горсдостта (и моята, но и нейната от самата нея), когато прочете цяло няколко изречения … или цяла страница, и разбира целия текст, който е успяла да прочете 😊
ПОЛЕЗНИ ПОМОЩНИЦИ (които помогнаха у дома):
На първо място (както вече казах) – комплект “Срички” на издателство Таймлайнс. Наред с него (както отново споделих), от голяма полза ни беше и Буквара на Крокотак, по който в момента Александра учи Константин да чете 😁
Заедно с тези два основни помощника, са много важни и книгите, с които детето започва да се учи да чете. За щастие има много такива, слециално разработени за деца, които се учат да четат. Тези, които чете Алекс са:
- Поредицата “Мога да чета” на издателство Таймлайнс
- Поредицата “Аз се уча да чета” на издателство Клевър Бук
- Книгите за кучето Клод, отново на издателство Таймлайнс
- Поредицата “Какво значи да си …” на издателство Рибка
Помагат много и книгите с различни игри и задачки на издателство Миранда, защото Александра се опитва сама да прочете условията и да разбере какво се иска да направи 😊
Помагаме, разбира се, и ние с баща й. Подаваме от време на време въпроси като “Алекс, успяваш ли да прочетеш какво пише тук?”, или когато Константин поиска да му прочетем условието на наякоя задачка от картите на Клевър Бук например – питаме Александра дали иска да се опита тя да му прочете. Напоследък все по-често тя сама изявява желание да чете на Коко (или на мен 😁) и с всяка нова прочетена дума, става все по-добра. Всеки ден успява да прочете повече от предходния. А най-хубавото е, че й е приятно! Приятно й е дори просто да прочете нещо за себе си, без да дава гласност на това, че е успяла да прочете и разбере нещо ❤️