“Това не е моето име”, Меган Лали

Не знам откъде да започна, като говоря за “Това не е моето име” на Мегал Лали. Романът ме погълна и го прочетох за няколко часа.

Историята започва, срещайки читателя с уплашена тийнейджърка, която се събужда в канавка до пътя. Момичето, освен че няма спомен как се е озовала там, всъщност не помни нищо за себе си, дори името си. За щастие, докато патрулира наоколо, един полицай я забелязва и я отвежда в близкия участък, за да се опитат двамата да разберат какво й се е случило и коя е тя в същност. Докато двамата се опитват да разгадаят мистерият на това младо момиче, в участъка се появява мъж, който е на ръба на отчаянието, защото не може да открие дъщеря си, която търси от часове. Виждайки ранното момиче, мъжът заявява, че това е изчезналата му дъщеря – Мери, предоставяйки на полицията снимки с нея, документи, училищни карти и дори акта й за раждане.

Междувременно Дрю не спира да търси изчезналата си приятелка – Лола. Младото момиче изчезва една нощ, след като двамата с Дрю се скарват и тя решава да се прибира сама, обаче … така и не стига до дома си.

Лола изчезва, а Дрю се превръща в основен заподозрян и след 5 месеца търсене, всичко хора в родния му град смята, че той я е убил. За Дрю, обаче, най-важното не е да докаже невинността си, не. Най-важното за Дрю е да открие Лола, преди да е станало късно, защото с всяка изминала минута, следите избледняват, а опасността за младото момиче нараства. Дали Дрю ще открие приятелката си и как животите им се преплитат с този на Мери, ще оставя да откриете сами, като прочетете “Това не е моето име”. Ще ви споделя, обаче, че бях завладяна от историята, което ни разказва Меган Лали от самото й начало.

Не веднъж съм споделяла, че аз съм емоционален читател и макар жанра на “Това не е моето име” да не предполага толкова емоции, този роман за мен определено беше емоционално четиво. Меган Лали ме накара да съчувствам на главните герои и през цялото време да се надявам на happy ending. Наред със свитото ми сърце, чудещо се къде ще му излезе края … плаках на епилога … Не на края а историята, а на мястото в романа, което ни дава overview на това което остава след края… Просто “Това не е моето име” беше такова пътешествие, че не успях да оставя книгата, докато не прочетох последния ред от нея. И ще спра до тук, за да не издам нещо, което да ви развали това пътуване .. Трилърите винаги са трудни за писане на ревюта, защото хем искам да споделя повече от това, което ме е впечатлило, хем не искам да издавам нищо. Мисля си, че това са книги, които трябва да прочетете, знаейки възможно най-малко, но в същото време аз толкова много я харесах, че не мога да не споделя за нея и да не я препоръчам на всички. Ако търсите завладяващ трилър, който има зловеща атмосфера и е запленен от самото начало, определено трябва да прочетете „Това не е моето име“.