“Тъмна звезда гори, бяла пепел се сипе”, Амели Уън Джао

Дадох си време, преди да прочета втората и заключителна книга от поредицата “Песен за последния народ”. Толкова много харесах героите, че не ми се искаше да приключва и затова ми отне доста време да се примира и да я прочета. Още толкова ми отне и да я преживея и да се почувствам готова да ви разкажа за моето преживяване с това невероятно азиатко фентъзи.

След като в първия роман от дилогията светилището им е разрушено, в “Тъмна звезда гори, бяла пепел се сипе” Лан и Дзен са успяли да избягат и да се спасят, макар и по отделно. Всеки от тях поема на отделна мисия, знаейки, че другият е враг, въпреки чувствата помежду им.

Въпреки че Лан е наследила силата на Сребърния Дракон, тя (за разлика от Зен) разбира пътя, който трябва да поеме, вярвайки, че Боговете Демони са причина за войни, конфликти и смут и че бъдещето на Последното кралство зависи от тяхното унищожение. А ако елантийците успеят да обвържат едно от легендарните създания, армията им ще бъде непобедима.

За да спаси народа и кралството си, Лан тръгва с мисията да открие митичното оръжие, което може да унищожи боговете демони.

Дзен, от своя страна, знае, че душата му е обречена от мига, в който сключва сделка с бога демон, познат като Черната костенурка. Той е готов да се пожертва, ако така ще спаси кралството и момичето, което обича. Но за да победи колонизаторите, които са нахлули в страната, мощта само на един бог демон не е достатъчна. За да изпълни мисията си, Дзен се нуждае от армия. Армия, която младият боец е “наследил” от прадедите си и която може да изравни силите.

Дали ще успеят да спасят Последното кралство, изправяйки се един срещу друг? Или има и друг начин?

Вторият роман от грабващата поредица е невероятно пленяващ не само със страхотните фантастични битки, с които е изпълнен, но и със света, който доизгражда авторката. Бях истински впечатлена от преданията за Боговете Демони, как са се появили и защо. Наред с боговере, авторкат ни представя и истината за императорския клан и как тяхната склонност към власт е повлияла на многото кланове от Последното кралство, заличавайки не само народите, но и техните култури и история.

Не мога да опиша колко много харесах начина, по който авторката изследва темите за умирането на различните култури, дължащо се на насилствено поглъщане и пълно унищожаване на коренното население, наред с ужасяващото  на съществуването под колониално управление. Романът в по-голяма дълбочина се фокусира върху алчността на хората, жадни за власт, и върху това как много често в крайна сметка ние сами сме отговорни за падението си. И въпреки сериозните теми, авторката описва всичко по един поносим, но трогателен начин, който прекрасно предава посланието.

Цялата дилогия е невероятна и заслужава повече внимание, отколкото сякаш и отделихме като излезе, защото е поредица, която не само докосва емоционално душата на читателя, но поставя някои наистина сериозни теми за размисъл. И въпреки жанра, в който пише авторката – краят на дилогията е … истински. Така го усетих аз – истински … както усетих като емоция и двете книги от “Песен за последното царство”.