“Трифена”, Костадина Костова
Не знам как да започна и как да завърша този текст… Тези от вас, които следят какво качвам тук, вероятно знаят колко емоционално преживях първия роман на Костадина Костова – “Трето царство”. Все още главата ми не побира как е възможно да напишеш подобно невероятно произведение и това да е първата ти творба.
Не мога с думи да опиша колко силно ме докосна и разтърси “Трето царство”, както и нетърпението, с което чаках следващия й роман. Когато Любо от СофтПрес ми писа, да ми каже, че иска да ми изпрати едно предварително издание на новия роман на Костадина останах без дъх от радост и вълнение … и ето, че днес (вече няколко дни след като завърши “Трифена”) се опитвам да се събера и да ви разкажа за това бижу на българската ни литература 🫣.
Новия роман на Костадина отново е исторически, но този път ни връща още по-назад в историята на нашите земи – по времето, когато земите ни са били господствани от сапеите, одрисите и бесите. Времена, в които властта се е печелила със сила. Времена, в които младите момичета за давани за съпруги, без да имат право на глас … просто, защото бракът е билу угоден на Цезар и на семейството на момичето … Времена, в които се появява една смела принцеса, която преглъща себе си, в името на народа и на децата си – принцесата на Боспорското царство, Понт, Киликия, Кападокия, Антония Трифена.
Ако сте чели вече “Трето царство” верояно вече си давате сметка, че въпреки историческата обстановка (която е невероятно точна и представена по един завладяващ и унасящ начин), в основата на романите на Костадина са хората с техните емоции, преживявания, взаимоотношения. И въпреки това общо нещо между двата романа, с “Трифена”, Костадина е предизвикала себе си още повече.Докато в първия си роман, основните герои не са исторически личности, а изцяло дело на нейното въображения и талант, в “Трифена” вече героите са реално съществували хора. Хора, останали в историята с нещо изключително; хора, за които имаме данни и сведения … Хора, които познаваме от сухите текстове по история, но на които Костадина дава сърце, душа, харктер! И как го прави само 🤯
“Трифена” не е “Трето царство”. Двата романа са толкова различни, но в същото време и двата носят почерка на един автор – Костадина Костова. Във вниманието към детайла, красивите описания, пълнокръвните герои, чувствата, които всичко това извиква у читателя … Всичко това е Костадина, каквато я познаваме от “Трето царство” и е невъзможно е да останете безпристрастни и недокоснати … “Трифена” не е “Трето царство”, но също като първия й роман, и втория е един водовъртеж от случки, чувства, интриги, предателства и приятелства … любови. Едно торнадо от емоции, които ме превзеха до такава степен, че все още мисля и сънувам героите … Все още преживявам всичките събирания, раздели … изборите, които всеки от героите трябваше да направи, болките и радостите, които ги съпътстваха в това пътуване, което им е отредила Констадина …
Така се привързах към героите – към всички, че все още не мога и не искам да изляза от този свят, който буквално превзе съзнанието и душата ми 🥺 Разпиляна … ограбена, Така се чувствам, защото прочитайки книгата и затваряйки последната страница, ми взема този непознат свят, в който се бях потопила изцяло. Взема ми приятелствата, които създадох с героите и цялото приключение, което беше “Трифена” … Приключение, което не мога да опиша с думи. Приключение, което просто трябва да се преживее ❤️
