Ще ми бъдеш ли приятел? … Тъкмо сега много се нуждая от такъв

Едва ли има по-точно време от Коледните празници, когато да повдигнем темата за добрината и приятелството. Именно това прави и една от най-красивите книги, до които съм имала късмета да се докосна тази година – “Червеношийката и еленчето” на Роза Бейли (издателство Таймлайнс).

“Червеношийката и еленчето” е книга, в която аз самата се влюбих още когато я видях за първи път, като част от мострите на книги, които предстои да излязат от издателство Таймлайнс. Много трудно е да не се влюбиш в приказните излюстрации и да не поискаш да имаш точно тази книга у дома (особено за възрастен). И за човек, който вече е успял да хване в ръце и да разлисти книгата (още през лятото) радостта да си я има у дома (дори и да е като част от детската библиотека) е неописуема 😊 Но още по-голяма радост е да видиш, че децата ти успяват да оценят още с първия поглед красивите илюстрации, а с първия прочит – и стойността на текста.

Книгата разказва за едно малко еленче, което тръгва със стадото си на юг, за да се справят със зимата. Запленено от всичко ново наоколо – снега, природата, звездите, обаче малкото еленче изостава от стадото и се озовава съвсем самичко насред тъмната гора. За щастие на помощ му се притичва една червеношийка. Наред с това, обаче, основното, което ни показва историята е безграничната сила на приятелството; колко малко е нужно да намериш сили в себе си дори за невъзможното, стига само да имаш приятел до себе си, който да ти дава кураж.

Еленчето чак потръпна.
Не от студ.
И не от страх.
Това беше силата на сърцето му, която се надигаше в него.

“Червеношийката и еленчето” – Роза Бейли

Минахме заедно – децата и аз, през мрачната част на историята, страхувайки се заедно с малкото еленче в тъмната гора. После и през срещата с приятел в лицето на червеношийката, за да стигнем до магичния край, който някак ни върна в еуфорията от наближаващите коледния празници.

Не ми се иска да разказвам края на историята, но ще споделя, че в един момент малкото еленче с оказва с червен и светещ нос. Това е и моментът, в който децата (както и детето в мен самата) викнаха “Това е историята на Рудолф. Ето така нослето му е станало червено и светещо.” 😊 Това е моментът, в който всички трайно заобичахме книгата, намирайки й специално място в сърцата си ❤️

Четохме я още няколко пъти (по-дълга е и е по-трудно, когато са уморени да отделим повече време, за да стигнем до края, затова не я четем непосредствено преди лягане) и при всеки следващ прочит децата (без мои насоки) откриваха нови и нови теми за разговор. Теми, свързани както с книгата, така и с нашето ежедневие.

Говорихме не само за приятелството, макар това да беше първата тема, която отвориха след като изчетохме “Червеношийката и еленчето” за първи път. Говорихме за добрината и как е хубаво да правим добрини за тези, които имат нужда. От там и се заговорихме за децата без дом или без родители, за фондация “Детско сърце” и децата със здравословни проблеми и още други такива примери. Говорихме за това какво можем да направим ние, за да им помогнем и да ги накараме да се чувстват по-добре. Говорихме за Коледа и посланието, което носи този празник – да бъдем добри, не просто по принцип, а добри към хората от обществото, в което живеем. Добри както към близките и непознатите, но също така и добри към себе си 😊

Няма да спрем да четем тази книга, когато приключат Коледните и новогодишните празници, но си мисля, че точно това специално време от годината я прави още по-магична и въздействаща 😊