-
“Нали ти казах, че моята магия ще бъде незабравима?”
Има ли момичета, които да не са минавали през моментът, в който искат да бъдат вещици? Ако има – аз не съм от тях, а и Алесчето (дъщеря на майка си 😁) също. А прочитайки “Дневникът на вещицата по неволя” (изд. Асеневци), сякаш Алесандра още повече се влюби в идеята за малките момичета, които стават вещици (по неволя или съвсем осъзнато и по тяхно желание). Имайки предвид това, предполагам можете да си представите реакцията ни (и тази на Алекс, но и моята) като видяхме, че издателство Асеневци пускат още една детска книга на тема вещици (и подходяща за деца на 7г.) . Признавам си, че и двете се влюбихме първо…
-
…не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…
Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това. И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно…
-
“Той искаше да стигне до всеки човек на света, докато тя отчаяно се опитваше да стигне до себе си.”
Историята и световното наследство, с което разполагаме днес винаги са ме омайвали. Винаги съм искала да знам повече и повече за това, което е било преди нас. Който ме познава знае, че обожавам също изключително много приказките и фентъзито като литературен жанр. „Порцелановата кукла“ съчетава най-доброто от два жанра, като вгражда завладяваща приказка в майсторски проучен магично-исторически разказ. Тази книга беше невероятно завладяваща, от корицата, през описанията, диалозите, та дори до начина, по който авторката евплела някои типично руски думи в цялото произведение, за да покаже на читателя малко повече от тази култура и манталитета, който идва с нея. Бях искрено очарована не само от множеството сложни и преплетени сюжетни…
-
“…там, където всички четат много, е място за ентусиазирани хора, които имат мисията да променят света, да го правят по-добър …”
Днес ви срещам с още един човек, на когото се възхищавам и който ме вдъхновява не само на тема книги и четене, но и в това да преследваме мечтите си. Соня Хачикян, която е и в основата на издателство Лемур, е един от примерите, че когато правиш това, което правиш с любов и сърце – то ти се отплаща със същото 🙂 Здравей, Сонче. Моля те, да се представиш за читателите, които все още не са имали щастието да се запознаят с теб. Коя е Соня Хачикян, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂 Здравейте! 😊 Приятно ми е да се срещнем в този прекрасен блог. Напоследък обичайно ме представят…
-
“Честно казано” – прозорец в света на глухите
Има книги, които се насилваш да прочетеш, защото са толкова безлични и безинтересни, че се чудиш защо си го причиняваш. Има и такива, които прочиташ, но почти веднага след като затвориш корицата, забравяш за какво е ставало въпрос вътре. Има, обаче, и другият вид книги. Тези, които те грабват ! Тези, които остават в съзнанието ти дълго, след като си приключил с четенето им. Точно такава книга е и “Честно казано” на Сара Нович, която достига до българския читател благодарение на издателство Лемур! Сара Нович не пише леки, развлекателни книги. Тя директно фокусира погледа на читателя върху наболели, сериозни теми. Теми, за които предпочитаме да си затваряме очите, щом “не…
