Светлината, която ни заслепява, Анди Дарси Тео
Невероятен дебютен роман на Анди Дарси Тео!
Честно казано, нямах идея какво ще открия между красивите корици на “Светлината, която ни заслепява”. Харесах книгата още с името и корицата, но реших, че отново няма да прочета анотацията на гърба, а ще се гмурна в книгата незнаеща.
Първият роман на Анди Дарси Тео ни потапя в света на осиновения тийнейджър Алексис Майкълс, който в по-голямата част от детството си е преследван от един въображаем (може би?) „човек-сянка“. В по-голямата част от времето Сенчестия изглежда като една ужасяваща халюцинация, която се опитва да накара малкия Алексис да прави ужасни неща. Утеха му носи само синият амулет, който малкото момче притежава откакто се помни, но дори амулетът не е способен да изгони Сенчестия от главата му. Въпреки всички терапевти и лекарства, Сенчестия остава част от живота на Алексис до деня, в който той среща най-добрия си приятел – тийнейджърката Деми, която притежава същия амулет като този на Алексис, но зелен.
На една от училищните екскурзии, автобусът се разваля близо до Стоунхендж и Алексис и Деми се оказват привлечени към древната забележителност, където попадат на още двама тийнейджъри, носещи амулети точно като техните.
Когато амулетите им внезапно са привлечени към сърцето на Стоунхендж, групата се озовава хвърлена в подземния свят на т.нар. „елементалите“ – хора, които притежават сили над различни елементи и ги използват, за да пазят света от сенките и древните чудовища.
Четиримата тийнейджъри се оказват част от могъщо пророчество, което ще определи не само тяхната съдба, но и тази на целия свят. За да спасят всичко, което обичат, те се отправят на опасно пътешествие, в което трябва да открият първоизточника на силата, затворена във всеки от техните амулети. Пътуването им ще ги изправи пред трудни битки със странни, митични създания, ще ги срещне с различни врагове на светлината и дори ще ги принуди да се борят мрака вътре в себе си, за да успеят да спасят света и близките си хора.
Тъмнината обаче продължава да измъчва Алексис и неочаквани открития за него може да поставят пред изпитание цялата мисията на елементалите… Дали ще успеят? Ще трябва да се потопите в магията на това невероятно YA фентъзи, за да разберете 🙂
Мога да напиша толкова много за този роман, но в същото време не искам да ви развалям удоволствието да се потопите сами в магията на елементалите … Затова ще опитам да направя ревю без спойлери 🙂
От къде да започна … Може би от началото? Книгата ме грабна още с бележката от автора, с която започва. Дори само тази бележка дава различен и много по-зрял поглед върху романа.
Тази книга беше пълна с екшън и приключения и ми хареса всяка секунда от нея! Отдавна не съм попадала на роман като този, който да е толкова съвършено YA фентъзи. Беше истинско удоволствие да се потопя в този магично-реалистичен свят, който изражда Анди Дарси Тео. Сюжетът не беше прекалено усложнен, което го направи изключително лесен за проследяване и ми позволи да се насладя на приключението.
Имаше толкова много сюжетни обрати и моменти, в които сърцето ми се качваше в гърлото, че буквално бях погълната от историята. На моменти съм се смяла с глас, в други искрено си поплаквах. Героите са така изградени, че читателя наистина се свързвате с тях. В същото време не са изцяло добри и лоши … Повечето от героите показват и някои морално сивите черти, което ги прави още по-реалистични и е по-лесно да им бъде съпричастен човек ид а преживява всичко заедно с тях.
Главните герои и тяхното развитие бяха толкова невероятни, че няма как да не обичате всеки от тях. Техните личности са много различни една от друга, но с напредването на историята беше толкова хубаво да ги видим как намират път един към друг, докато преодоляваха собствените си лични борби и работеха заедно като екип. В съото време не мога да кажа, че има дори един герой, който да е изяло черен или бял (с изключение на Мортем може би, макар че имайки предвид колко реални и истинни са всички, няма да се учудя ако в някоя следваща книга не стане свидетели и на белите места от душата на Мортем) … Всеки от героите има своите морално сиви черти и това ги прави по-близки до нас. Защото (както казва Дъмбълдор) – всички носим и доброто и злото в себе си. Изборите, които правим, а не способностите ни, показват какви наистина сме.
Изграждането на света също е чудесно. Има достатъчно предистория, за да може читателя лесно да се ориентира какво се случва, без да се усеща като прекалено много информация. В същото време романът крие толкова много потенциал за бъдещи книги, че нямам търпение да се потопя и в тяхната магия ❣️
И не на последно място – темите в книгата! На първо място (с това започва и книгата още от бележката на автора) – психичното здраве. Наред с него в “Светлината, която ни заслепява” ще откриете дълбочина и сложни взаимоотношения, силата на това да имаме ментор и хора в обкръжението ни, които да ни оказват положително влияние ( как всъщност тези на пръв пофлед малки неща, могат изцяло да променят живота на човек). Просто “Светлината, която ни заслепява” е един наистина вдъхновяващ роман. Един постоянен емоционален ролъркостър! Книга, която ме накара да чувствам с цялото си сърце и душа; да изпитам пълния спектър от емоции … Книга, която ще препоръчвам винаги!
