Важните теми: Силата на емоциите ни и тяхното отражение върху всичко около нас

След като съвсем скоро се възползвах от помощта на поредицата за зайчето Помпон на издателство Таймлайнс, се подсетих, че не съм споделяла с вас нищо за не. Та днес посвещавам на тази прекрасна поредица детски книжки, която насърчава добротата у малчуганите, разкривайки силата на емоциите и тяхното отражение върху нас и връзките ни с хората около нас.

Цялата поредица е изключително хубава и доста полезна за малчуганите, които започват опознават своите емоции и се учат как да се справят с всяка от тях, както и със света, който ги заобикаля. Всичко това става с помощта на главния герой – зайчето Помпон, което в различните книги се справя с различно предизвикателство.

В първата книга (“Ти си такъв, какъвто си… или тайната на добронамереното общуване”) се запознаваме със зайчето, неговото семейство и гората, в която живеят те. Наред с това, обаче читателя става свидетел на объркването на малкия Помпон, когато първо мишката Сюзет му казва, че е голям, а после Вихрогон му казва, че е малък. Как може да е едновременно голям и малък?!  „Ти си такъв, какъвто си и аз те обичам такъв, какъвто си.”, казва майка му.

Когато някой ни каже нещо за нас, той винаги ви казва нещо и за себе си в същото време и както казва бащата на Помпон – най-важното е да знаеш какво харесваш и какво не и да го изразяваш така, че да не натрапва своите мисли, желания и вярвания на другите. А когато сме на различно мнение с нашите приятели/познати, най-доброто решение е да започнем разговор, вместо да се ядосваме един на други и да се “караме”. Само така можем да разрешим успешно неразбирателствата помежду си ☺️

Втората книга (Ти си градинаря на своето сърце … или тайната на щастието) пък се фокусира върху взаимоотношенията с другите, важността да не вярваме на всичко, което приятелите ни казват.  Помпон разбира, че въображението му може да направи една шега или лъжа да станат огромни и че знанието как да подбира правилно информацията, на която да вярва, е изключително важно. Не може и не трябва да вярваме сляпо на всичко, което ни казват или сме прочели някъде (с особено голяма сила това важи за интернет – нещо, което не спирам да повтарям на децата и извън разговорите за поредицата). Дори напротив, хубаво е да проверяваме информацията, особено ако не звучи реална (но и не само!). Така не само развиваме критичното си мислене, но и се научаваме на кого можем да вярваме и на кого – не.

В книжата за Помпон, метафората на градината позволява на баща му да му обясни всичко това така, че малкото зайче да успее да го разбере –  когато Ронал му казва, че в гората има чудовище (нещо, което не е вярно), той посява семе от лъжа в главата на Помпон. Вярвайки на лъжите на другите, ние ги поливаме с цялото си сърце, и тогава тръпките на страха нахлуват във вътрешната ни градина.

Обратно – когато Блез казва на Помпон, че гъсениците се превръщат в пеперуди (което е истина), той посява прекрасното семе на истината в нас. Но ако изберем да не вярваме, сърцата ни няма да напояват това семенце и то няма да порасне. Така се лишаваме от истинското знание, което порасналото семенце може да ни донесе.

Третата книга (“Можеш да се справиш … или тайната на взаимопомощта”) и за момента последна книга от поредицата, излязла на българския пазар отново поставя фокус върху това, че не е срамно да поискаме помощ, когато виждаме, че не можем да се справим сами. Когато Помпон не успява сам да направи хвърчилото, за което мечтае, с помощта на баща си, той разбира, че не е задължително да се справи с хвърчилото съвсем сам. Дори напротив – има право да поиска помощ и смело може да разчита на приятелите и семейството си.

Дори дърветата в гората да изглеждат сякаш се справят сами с всичко и нямат  нужда да се опират на някой друг, в действителност се нуждаят едно от друго. Всяко едно дърво се поддържа от своите корени, които са преплетени с тези на съседните дървета, за да се поддържат взаимно, за да могат да израснат големи и здрави. По същия начин хората имаме корени – семейството, приятелите, учителите ни, на които можем да разчитаме.

И трите книжки, както вече споделих, са прекрасни. Наред с това, обаче идват точно навреме у дома. За пореден път се убедих колко по-лесно е важните темите да ги поставим на масата чрез книгите, които четем. А малкия им обем пък позволява на Александра да се хване и самичка да си ги препрочита от време на време преди лягане. Разбира се, в това има смисъл само след като първоначално сме ги прочели заедно. При първата ни среща с Помпон имахме възможност да поговорим, да си зададем взаимно различни въпроси и да поставим основите на различните тематики. Така, при следващите си самостоятелни прочити Алексчето има възможност да се върне към нещата, за които сме говори, да ги сравни със случки от ежедневието си и понякога дори сама да дойде и да отвори темата за това, че всеки човек е различен и вярва в различни неща, но не бива да натрапва своите мисли на другите, например.

В други дни пък аз самата я връщам към някоя книга, с която ще й бъде по-лесно да разбере дадена ситуация от училище и/или да се справи с него, което я тормози и после обсъждаме заедно ситуации, чувства и емоции ☺️

Та, ако имате някое малко човече у дома, което се бори с това да разбере своите и чуждите емоции, или света като цяло, спрямо моя опит – поредицата за зайчето Помпон е добър помощник ☺️